Добрите взаимоотношения между политиците, които във Варна представят отделните политически сили в дясно и в центъра, стават все по–очевидни.
В последно време, тези положителни тенденции се демонстрират и на официални форуми, така че спокойно може да се твърди, че сме свидетели на качествено израстване не само на политическото мислене - вече има податки за нови правила в политическата практика.

Ясно е, че във Варна обединената десница НЕ може да бъде победена от БСП.
Защо тогава се чудим, че точно определени медии лансират тезата как обединителните процеси в дясно са плод на користни интереси, тайни завери и ефектни ходове, диктувани от чужди посолства?
Ами, ако е вярно нещо друго?
Онези, които под прикритието на стари лични вражди упорито отказват да се вслушат в гласа на разума, обслужват ли интереса на БСП?
Пряко!?!
И на каква цена?

Всеки само може да си направи необходимите изводи.
Очевидно е, че откритата и честна политика няма алтернатива. Официалният диалог между евентуални политически партньори в рамките на една областна конференция е факт, който - за добро или за зло, се случи пред очите на всички.
Просто е - прозрачността гарантира яснота относно целите и методите, чрез които ще бъдат отстоявани политическите интереси на десницата.
Някой да е видял публичен жест от страна на всички онези, които разцепвайки дясното политическо пространство, обслужват БСП?
До ден днешен не е ясно, например, дали депутатката Анелия Атанасова продължава да подкрепя червения варненски кмет Кирил Йорданов. Безспорно ясно е само, че БСП искаше да свали българското правителство, оглавявано от Н.В.Симеон Сакскобургготски.

Утре, когато стане ясно, че заробващите заеми, които община Варна сключи преди местните избори, мултиплицират унищожителния си ефект върху дупките в общинския бюджет, кой ще е виновен - българското правителство, оглавявано от Н.В.Симеон Сакскобургготски или червеният варненски кмет Кирил Йорданов? Какво ли мисли по-въпроса Анелия Атанасова?
Защото има вероятност точно това да се случи - финансовите проблеми на общината се коренят в самата община, но оправдание за всички несполуки ще бъде потърсено именно в София. Вече има и примери (студентските карти за безплатно пътуване), показващи ясно, че се опипва почвата именно за подобен род операции по прехвърляне на вината.

Всъщност, проблемът не е в това, че общинарите се крият зад правителството. Това могат - това правят. Неприятното в случая е, че депутат, който се пише стожер на властта, обслужва незнайно защо (и на каква цена) политическите опоненти на премиера.

Примери като този колкото искаш. Даже и по-елементарни!
Хората на Костов във Варна повтарят като папагали, че били против обединение в дясно.
Тоест, ако използваме едно уточнение в стил “Коритаров”, те са против силна коалиция срещу БСП. Поне такава е логиката, която произлиза от собствените им думи.
Интересно тогава, каква им е каузата? На Костовистите!
Да сте чули самият Костов да е нарекъл “помияр” или “клиентелист” някой от БСП?
Няма и да учете! Както няма да чуете малките костовистчета да кажат една дума за очевидно безобразното управление, наложено от БСП в Община Варна.
Ако перифразираме д-р Ивайло Митковски - чудна работа как гласувалият с БСП първи варненски костовист Камбуров още не е хванал СПИН от честата обмяна на слюнка при дългите целувки със столетницата.
Дайте им микрофон на момчетата и им гледайте сеира – виновни са СДС, “Отворено общество”, НДСВ, Янко Станев, Борислав Ралчев и т.н...., но червените - никога!

В края на краищата, истината се корени в простичкия факт, че който има общественополезна кауза и я отстоява с нормални политически методи и средства, няма от какво да се крие.

Това, че в БСП ги втриса, когато видят и най-малка възможност десницата да се обедини си е проблем по-скоро на самата на БСП.
При това, все още става дума наистина само за възможност.
Гаранция няма за нищо.
Но си заслужава да се опита.

Антон Луков