Откакто вътрешният министър Румен Петков скръцна със зъби, че ако някои хора продължават да злоупотребяват с търпението му ще пусне информация за “политическите разработки” и Иван Костов и цялата кохорта Костовчета около него... млъкна.
Както е казал поетът: “...ни дума, ни вопъл, ни стон...”.

Гузното мълчание на Костов&Ко нямаше да изглежда толкова драматично, ако не бяха очевидните злоупотреби на същата тази компания с т.нар. “Гражданско общество”.
Ако в България имаше Гражданско общество със чувствителни сетива, самият факт, че вътрешният министър споменава “политически разработки” щеше да бъде достатъчен за невероятен скандал. В края на краищата, в Щатите аферата “Уотъргейт” разтърси обществото заради едно... подслушване в щаба на политическия опонент. Всички знаят, че при правителството на Костов подслушването беше система. Подслушваше се наред – и вътрешнопартийни опоненти (с предимство), и врагове с друг цвят на партийния билет, и журналисти и високопоставени служители на Темида и кой ли не.

На “Гражданското общество” в България обаче не му пука за тези факти. Прав е министър Петков, че НЕ това е дневният ред на страната.
Въпреки това Костов&Ко се уплашиха.
И нямаше как да не се уплашат!
Причината за този страх, за съжаление, не е вътрешнополитическа.

В България може и да няма развито “Гражданско общество”, но има достатъчно чужди наблюдатели на процесите в страната.
У нас крахът на митовете за някакви успехи на Иван Костов е факт (предвид мижавата електорална подкрепа за партийката му), но навън (може би) все още има отговорни фактори, живеещи в някаква заблуда по този въпрос.
Почти в прав текст министър Петков заяви - ако Костов прекали, на бял свят могат да излязат ужасяващи истини за неговото управление.
И тогава край (не само в България) с митовете за - как беше - “... най-успешното управление на страната при най-успешното правителство, на най-успешния премиер Иван Костов”.
Най-успешно - друг път.

Просто и до ден днешен няма достъп до пълната информация за гигантските мащаби на злоупотреби, извършени в онези мрачни времена.
Например, варненските журналисти не веднъж са писали за дерибейските изцепки на намазаните ченгета от бригадата на печално известния ексшеф на РДВР-Варна Иван Стефанов. И какво от това? Разчита се на забравата и... страхът. Странно защо самият варненски кмет Христо Кирчев в онези времена провеждаше важните си разговори в един единствен ъгъл на кметския кабинет (за които ъгъл някой го беше заблудил, че не се подслушва). Кирчев обаче днес е с единият крак при Костов и ако го попитате, вероятно ще отговори, че е “...забравил, пък и - нали знаеш - Иван не е толкова лош”. Нищо, че в онези времена самият Кирчев лично подстрекаваше хората си срещу Костов и дума не даваше да се изрече за компромис. Някои от тях лежаха даже по арести и затвори заради него, обаче днес ... “нали знаеш - Иван не е толкова лош”.

Лошото (за Иван Костов) е, че каквото и да говорят самите политици, две думи остават да висят със страшна сила в общественото пространство, а именно - “политически разработки”. Казаното от Румен Петков едва ли е някаква изненада за болшинството от по-информираните граждани на страната. Към днешна дата се промъкваше някаква информация по темата, предимно покрай интервютата на бивши висши служители на МВР (Богомил Бонев, Цвятко Цвеков и т.н.). За първи път обаче действащ вътрешен министър споменава не само, че “политически разработки” има, а и че има вероятност те да бъдат показани пред обществото.

Костов&Ко моментално млъкнаха като бити псета.
Защо ли?

Да не би да се надяват, че любимото им “гражданско общество” няма да забележи думите на Румен Петков? След като скандалът утихне ще намерят нов повод за имитация на активност, пак някой ще им скръцне със зъби и те пак ще млъкнат като бити псета.

Ами ако случайно покрай тази игра с огъня вземе, че наистина се пръкне гражданското общество в България? Току виж, един прекрасен ден хората решили, че искат да научат истината в подробности за “политическите разработки”.
Тогава задължително ще има нужда от външни наблюдатели – някой ще трябва да пази Костов&Ко от народната любов.
Ама много да ги пази!

Антон Луков