Когато искаме в града ни да бъде чисто, поддържано, без дупки, абе, въобще, да ни е като в европейските градове, следва и ние – данъкоплатците, да контролираме управниците си, да изискваме от тях и да осъществяваме двустранни отношения.

В Община Варна днес трудно се влиза за информация. Има един информационен център, в който искат от теб, пък рядко дават. Защо се нарича информационен център? Май аз го информирам тоя център повече, отколкото той мен ме информира.

Думата ми е за отдавна обявени обществени поръчки от Кмета на Община Варна за услуги и дейности с особена важност за града ни. В края на годината Кмета обявява за идващата година предварителни годишни поръчки, а като му дойде времето – ги обявява за стартиране на конкретната процедура. Та така – който иска да работи за общината като доставчик на стоки и услуги – купува си тръжните документи и предлага оферти. Въпросът е в това, че обявените процедури се точат като народна песен (имаше такъв лаф по комунистическо време).
Примери за това – колкото искаш.

От началото на годината беше обявена процедурата за поддържането на зелените площи, изразяващо се в резитба и отсичане на дървета. Веднага от администрацията ще ме реплекират, че се забавили, щото се обжалвал избора. Това, разбира се, по Закона за обществените поръчки не става за три месеца, сроковете са нормални и оправданието на администрацията вече не е актуално.

Друг фрапиращ търг е за почистване на деретата във Варна, който чака решението си от м. юни. Последното, забележете – второ заседание на комисията е на 15 юли – ПЕТНАДЕСЕТИ ЮЛИ – оттогава ще станат скоро два месеца, през които няма заседания, няма и решение, а всички членове на комисиите – общински служители и общински съветници взимат допълнителни възнаграждения за труда си, което води до логичния извод, че колкото повече заседания, толкова повече пари. Но, явно, не парите от работата в комисиите са решаващите тук.

Следващ търг, който достатъчно дълго се точи, е борбата кой ще доставя мебелите и оборудването в детските градини в града. Омагьосаният кръг за липсващите детски градини за нашите деца, пък не се строят от общината, пък няма и кой да ги оборудва, пък, пък, пък, тя, дълга и широка. Търга за оборудването на детските заведения стартира в началото на юни и така се прави по едно заседание на месец, а такова не е имало от 22 ЮЛИ - повече от 40 дни. Явно, много бърза общината и този търг да приключи. Знаем, че при желание, комисията може да насрочва заседанията си в кратки срокове, няма нужда да ги точи по едно на месец. Кога ще се вземе решение за класиране, оттам пък ако има обидени да оспорват, а после и да се възложи от кмета след това – то, учебната година мина.

Интересно ми е, обаче, дали планираните годишни обществени поръчки в общинския бюджет, след отпадането им (защото има много обявени, но нереализирани поръчки) в края на годината се контролират, прехвърлят за следващата година или някъде изчезват. Въпреки че сме свидетели на някои поръчки, които се прекратяват и изплуват много бързо след това видоизменени.

Друг един търг… ох, просто вече не ми се пише. Който иска – да проверява. Така казва всеки, който започне да търси истината - да знае защо се бавят нещата, защо не вървят, защо не са качествено извършени, защо, защо, защо.
Винаги когато търсиш, ще намериш мотив за оправдание.
Имах един познат, който казваше: „Когато им възлагам работа, те все обясняват как нямало как да стане”.

Тук обаче опираме до административна воля.

Ина Георгиева