Никой не бива да се учудва, че новата статуя на арх. Дабко Дабков беше залята с боя през уикенда. Медиите логично се втурнаха да заклеймяват деянието. Снимки на оплесканата с боя скулптура бързо бяха шернати стотици и хиляди пъти във Фейсбук. Изсипа се лавина на възмущение срещу злосторниците.


Оплескването на паметника съвсем не е неочаквано. Дори мисля, че твърде дълго се забавиха тези гамени. Все пак това е първата по рода си скулптура във Варна. В смисъл, че е много по-атрактивна от традиционните паметници. И логично привлича вниманието и на естети, и на вандали. Последните не могат да се въздържат да не посегнат на „поседналата“ на пейка скулптура. Всеки си има вътрешни пориви, на които не може да устои – едни да се снимат със статуята, а други да я залеят с боя.


Гамените вероятно вече са герои в средата, в която се движат. Особено след медийния шум. 99% те нямат представа кой е арх. Дабков, но и не им пука от това. 100% съм сигурен, че оплескването на паметника не е насочено срещу самият архитект. Просто скулптурата е знакова мишена. Как да я подминат ей така?


И това с боята е само началото. За съжаление. В скоро време някой вандал ще пробва да си отчупи нещо. Или пък група яки момчета ще опитат да преместят скулптурата на друга пейка. Ако не успеят, ще я вдигнат заедно с пейката. Това е начин за себеизразяване и той е много важен за някои хора в определена възраст. Колкото и да не ни харесва, така е. Важното е след всеки погром паметникът да бъде почистван, ремонтиран, а ако се наложи връщан на мястото си и дори възстановяван изцяло.


Даниел Русинов