Преди две седмици във в. “Галерия” публикувахме скандален документ от Национална служба “Сигурност” (НСС), службата, чийто приемственик е днешната ДАНС. Съдържанието на документа е оперативна информация, според която в канал за контрабанда е засечен бившият премиер Иван Костов. В документа буквално се казва, че Иван Костов е изградил схема за набиране на средства, а посредници в тази схема са били небезизвестните Косьо Самоковеца и Ники Пилето. Докладната записка е подписана от капитан Ст. Кирков, а върху нея началникът на съответното направление е написал резолюция с искане към друг служител на НСС – К. Гребенаров, информацията да се разшири.

Документът е от 29 декември 2001 г. По това време министър-председател е Симеон Сакскобургготски, а изпълнителен директор на НСС е Иван Драшков, който сяда на мястото на Атанас Атанасов. Днес Иван Драшков отново е в управлението на ДАНС, споменатият Константин Гребенаров, служител на НСС, пък е областен управител на Бургас и активист на ГЕРБ, а Иван Костов е председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание. Константин Димитров Самоковеца бе убит преди години в Амстердам, а Николай Методиев Пилето, който бе посочен от МВР за контрабандист №1 е жив и здрав и си е на свобода. Срещу името на Иван Костов в цитирания документ е записано “известен”, което на професионален език означава, че службите и друг път са го засичали и че има и други разработки за него. Това, между другото, е първият официален документ, макар и с гриф “Строго секретно”, в който името на бившия премиер е споменато във връзка с корупционна практика.

Иначе през годините Костов бе демонизиран от медиите, а политическите му противници го превърнаха в символ на корупция. Всичко това обаче остана на ниво политическа пропаганда, а никой така и не посочи конкретни доказателства, нито потърси сериозна отговорност от бившия премиер и неговите министри. Вярно е, че някои от тях минаха през прокуратурата и съда, но на практика техните имена бяха изчистени, като най-фрапиращият пример е един от символите на СДС от онова време – Стефан Софиянски, който сам се нарече първия доказан некорумпиран политик. По същия начин и Костов, когато беше на власт, не потърси същинска отговорност за виновниците, довели България до катастрофа през зимата на 1996–1997 г., но иначе много енергично говореше срещу тях публично и в Народното събрание. Казвам това, за да ви опиша елементарната схема, която българските политици прилагат от 20 години насам и която е предназначена да хвърля прах в очите на обществото, за да гарантира тяхната недосегаемост. Пред включените микрофони, светлините на прожекторите и работещите камери те са най-ожесточени противници, но в действителност всеки от тях пази дълбоко засекретения пакт за ненападение, който мълчаливо са сключили един с друг, влизайки в политиката. Всеобщото и внезапно мълчание на политици и останалите медии по документа, който публикувахме преди седмица, е ярко доказателство за този заговор.

Ако този документ беше фалшификат щеше да има бурна реакция, както при публикуването на фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски. Единствената официална реакция бе на сегашния областен управител на Бургас Константин Гребенаров, бивш служител на НСС, който потвърди автентичността на документа и съответната разработка. Г-н Гребенаров каза пред “Галерия”, че не си спомня какво е станало по-нататък в хода на това разследване, което на мен лично не ми прозвуча особено достоверно. Няма как ченге от службите да забрави как е протекла разработка за контрабанда в която е замесено името на бивш министър-председател. Това са приказки за наивници. Ако Костов представляваше същинска заплаха за олигархията и червената мафия, първо, този документ щеше да бъде изваден много по-рано и второ, веднъж публикуван, нямаше да слезе от страниците на вестниците и от устата на водещи на сутрешните блокове, които непрекъснато щяха да питат Костов участвал ли е в схема за контрабанда и защо по негово време Косьо Самоковеца, Иван Тодоров Доктора и други знайни и незнайни контрабандисти процъфтяваха, а някои от тях процъфтяват и до днес. Странно е мълчанието и на самия Иван Костов по този въпрос, защото освен всичко останало днес той е председател на парламентарна комисия за контрол на службата, която преди време го е разследвала в криминална дейност. Тук има класически пример за конфликт на интереси и докато не се изясни този случай, Костов би трябвало да напусне председателското място на Комисията за контрол на ДАНС, защото в противен случай оставя впечатлението за човек, който иска да скрие следи.

В тази ситуация има нещо още по-интересно. Тогавашният и.д. директор на НСС Иван Драшков днес е зам.-шеф на ДАНС, възстановен на този пост след натиск от страна на Иван Костов, а в негова защита се бяха изказали още навремето Ахмед Доган и Румен Петков. Странно политическо единомислие, и то по такава щекотлива тема като националната сигурност и ръководството на службата, която трябва да се бори с корупцията по високите етажи на властта. Докладната записка, която публикувахме миналата седмица, показва причините за това единомислие. Със сигурност Иван Костов не е единственият политик, “известен” на службите, и със сигурност политици, засечени в нерегламентирана или направо казано, криминална дейност, има от всички цветове и всички водещи политически сили от началото на прехода до днес. Въпросът е защо тези разработки стигат само донякъде, а нито една от тях, отнасяща се до висш представител на политическата класа, не стига до прокуратурата и не завършва с наказателна присъда в съда. Вече споменах за изключенията, в които служби и прокуратура повдигат по такъв начин обвинението срещу някого, че доказателствата да не издържат в съдебната зала, името му да се изчисти, а вината да понесат не само конкретните съдии по конкретното дело, а и цялата съдебна власт – прочутото изречение “Ние ги хващаме, те ги пускат”.

Колегите журналисти обаче, които следят този ресор и знаковите дела срещу политици, знаят много добре, че самите обвинения, повдигнати срещу тях, са били несериозни от гледна точка на юридическата форма и събраните доказателства, което понякога е и плод на въпиющата некадърност на разследващите органи и прокуратурата, но много по-често е добре отигран спектакъл за изпиране на биографии. Но да се върнем на нашия документ и на това защо Иван Костов държеше толкова да се занимава със службите, и то в навечерието на икономическа криза, в чийто ресор, както самият той твърди, е изключителен специалист, а прати в комисията по бюджет и финанси историка и специалист по архивите Веселин Методиев, който спешно трябваше да се преквалифицира. Сигурно този въпрос са си го задавали и най-върлите привърженици на Командира, които определено са очаквали от него друго поведение след победилата дясна вълна на последните избори. Вместо да се занимава с икономика и макрополитика, каквато според привържениците на Иван Костов е най-силната му страна, той се заби в работата на тайните служби и започна да рови в нея с видимо удоволствие. Този документ дава отчасти отговор на въпроса.

Чрез контрола над службите Иван Костов се опитва да изчисти миналото си, а и да има достъп до специфична информация, която в България е най-ефективното политическо оръжие. Липсата на реакция от страна на политиците показа, че и днешното управление няма никакво намерение да навлиза в дълбоките води и да води сериозна борба с корупцията и престъпността по високите етажи на властта. А циркаджийските акции на Цветан Цветанов, които напомнят по стил нискобюджетни американски екшъни, каквито Цветанов е гледал в младостта си на VНS, са прах в очите на хората, които за пореден път ще бъдат излъгани. Тук ще добавя едно изречение за привържениците на Костов, които обичат да отглеждат мита за своя кумир като за най-страшния враг на мафията и олигархията в България. Тези дни чух дори политолога Огнян Минчев да казва, че Първанов много се страхува от Иван Костов. Ако това беше така, информацията от този документ щеше да намери място на челните заглавия на почти всички вестници, а БСП щяха да стават и да лягат с имената на Костов и Самоковеца на уста. Да не говорим, че тази информация щеше отдавна да излезе в публичното пространство и на практика да прекрати политическата кариера на Иван Костов. Трябва да си много наивен, за да не виждаш, че Костов е най-удобният и предпочитан водач на антикомунистическата десница в България.

Първо, той е зависим, както се вижда от публикувания документ, и второ, има изключителната политическа дарба да стопява собствения си електорат, като при това не напуска политическата сцена. Така той остава сам на нея и не представлява реална заплаха за никого, защото от избори на избори хората, които гласуват за него, се стопяват. Последният път се наложи дори самият Първанов да му помогне чрез Конституционния съд, за да влезе в Народното събрание. Присъствието на Иван Костов на политическата сцена е гаранция за това, че левицата, представителите на старата номенклатура и новата олигархия, ченгетата и свързаните с тъмната страна на прехода играчи нямат сериозна алтернатива, нито истински политически противник. Затова и не реагираха, когато получиха едно доказателство за собствената си теза, че “Костов е покровителствал мафията” – израз на Георги Първанов.

Ако от нещо се страхуват, то това е Костов да не изчезне от политиката и понеже в нея няма място за вакуум, неговото място да се заеме от необвързани и независими нови лидери. Не мислете, че не допускам възможността информацията в този документ да е фалшива или измислена от службите. Ако това е така обаче, би трябвало тя да предизвика един друг дебат за начина, по който са употребявани от политиците тези служби през годините на прехода и за начина, по който функционират и сега. В този смисъл редно беше господин Костов да излезе публично и да поиска освобождаването на Иван Драшков, под чието ръководство са изготвяни документи с такова фалшиво съдържание, ако приемем, че то е фалшиво. Нищо подобно не се случи обаче, а мълчанието и по този въпрос също е скандално. Излиза, че в България действат само законите и принципите на пропагандата, но всяка среща с документи и факти, която предизвиква размишления по фундаменталните въпроси и на политическия, и на обществения ни живот се отбягва почти панически. Даже бих казал, че по този документ, за който става дума в днешния ни текст и който публикувахме миналия път, настъпи паническо мълчание. А законът за мълчанието е валиден само за мафиотските структури.

В демократичните общества са валидни законите за публичност на информацията и за активните граждански дискусии и спорове върху тази информация. Вместо да ми говори общи приказки за икономическите досиета на прехода, Първанов да има мъжеството да излезе и да попита Иван Костов, когото нарече преди време "кръстник на мафията”, вярно ли е, че е организирал и покровителствал контрабандни схеми. Няма да го направи, също както преди време, когато Костов беше на власт, не посочи него самия с пръст и не го попита вярно ли че той е “Гоце”, агент на ДС. Припомням ви, че тогава, а и сега Костов много обича да говори срещу ДС като цяло, но когато трябваше да извади името на Първанов, го скри. И през 2001 г. българите все пак не направиха информиран избор и не знаеха, че единият от кандидатите им е с такова минало. Този кандидат стана президент не без помощта на сините, а получи втори мандат не без личната помощ на Иван Костов. Тяхното публично джафкане един срещу друг вече предизвиква дълбоко отегчение. Вече всички виждат тази преструвка и е по-добре вместо да ни я играят все по-уморено и по-уморено, политиците просто да ни я спестят и да млъкнат.

Явор Дачков/glasove.com