Скандалите с общински адрес вече започват да минават границата на нормалното. Само вчерашният брой на вестник “Черноморие” публикува информация за четири такива - бъркотията около търга за озеленяване; продължаващата сага на територията на фирма “Пазари”; живата верига на живеещите в блокове 66,67, и 68 на кв.“Чайка” срещу конфликтен строителен обект и накрая гласувания текст, според който фирмите разпространителки на печатни издания ще имат право на не повече от пет павилиона.

Изводите се натрапват от само себе си - общинските чиновници, начело с варненския кмет Кирил Йорданов плюс управляващото мнозинство в Общинския съвет, демонстрират унизителна управленска немощ и плашеща неспособност да се решават реалните проблемите на варненци. Не е без значение и фактът, че преди парламентарните избори всичко това се лепи директно на гърба на управляващата във Варна Българска социалистическа партия, която контролира и кмета и общинския съвет.

Изход от ситуацията, разбира се, има! За сега различните проекти на социалното министерство спасяват положението в такива важни области като безработицата, например. Тази част от инфраструктурата на града, която е държавна грижа (пристанище, летище, телекомуникации и т.н) е в доста по-добро състояние, от секторите подложени на т.нар. общински “грижи”. Факт е, че едва ли някой е в състояние да преброи дупките по варненските пътища, а кмета упорито мълчи по проблема. Най-странното в цялата работа е, че елементарната сметка на гласуваните от Общинския съвет и отпуснатите за пътен ремонт общински средства, показва стотици километри идеално асфалтиран път в иначе китната ни морската ни столица. Някой лъже! Или този, който усвоява парите или този, който баламосва варненската общественост с бомбастични отчети. Във всеки случай шофьорите, които попържат варненския кмет заради дупките, едва ли се лъжат в преценките си.

При управлението на СДС в община Варна ситуацията беше точно обратната. Нямаше лъскави популистки проекти, които като по правило са абсолютно безсмислени (примерно нови плочки на площада), но имаше грижа за общинската инфраструктура. Не случайно в онези тежки времена (управлението на правителството на Жан Виденов) държавните училища даваха мило и драго да бъдат на общинска издръжка. Подобни примери могат да бъдат дадени и в много други области. Ще засегнем само една поради изключителната й важност - Здравеопазването. Предишната администрация бе принудена по закон да изплаща милиони левове за така наречените “безплатни” лекарства, които сега се поемат от Здравната каса. Въпреки това безспорно облекчение за настоящия общински бюджет, буквално всяко заседание на здравната комисия в общината е съпътствано със скандали, а за хаосът в общинското здравеопазване може да бъде написана книга по-голяма от “Война и мир”. Факт.

Доколко варненския кмет страни от проблемите на града си личи от една изключително порочна негова практика. Когато става далаверата по конкурсите, победителят обикновено е познат отдавна преди провеждането им. Кметът заминава командировка, отпуск или поредното харчене на пари в чужбина. Конкурсът се провежда, победителят "законно" печели конкурса и накрая следва най-долната и гадна постъпка - набутва се заместник-кмета - уважавания доц.Корновски да подписва. Кой е виновен - Корновски, кмета го нямаше, беше дори извън България. Този сценарий работи вече втори мандат - невинният кмет и виновният зам.-кмет.
Нещо като добрия цар и лошите боляри.
Само че историята е категорична точно за подобни случай.
Обикновено не след дълго си отиват и царя и болярите.

Антон Луков