Трети ден осъдените по делото „Борилски” са обявени за общодържавно издирване. И до този час са в неизвестност. Дали тя е „процедурна” (в очакване на поредното „чудо” при протестиране на присъдата пред ВКС), или е знак, че може наистина да са духнали в ЮАР, да речем, ще се разбере до седмици – най-късно.

Не станаха ли много тези казуси – Малкия Маргин (уж нямали заповед за арест ченгетата, фиксирали го край Парк-хотел „Москва”) тежи на съвестта, пардон, на полицията, но осъдените по делото „Борилски” имаха мярка за неотклонение „парична гаранция” и се възползваха максимално от нея в деня на прочитането на присъдите.

„Повреденият” автомобил е емблема на правораздавателната ни система – когато тя все пак стигне донякъде, тутакси се открива някаква повреда. Процедурно препятствие. Пречка. Невъзможност присъдата да бъде приведена в изпълнение.

Скандалът е срамен. Но в случая „Борилски” изобщо не е на полицията, както се опитват да внушават някои „форумци”. Причината, разбира се, е в мярката за неотклонение. Която пък е резултат и от десетгодишното (!) мотаене. И ако България вече не бе член на ЕС, а Франция не бе вдигнала такъв шум, можеше и още десетина години да откара, докато заглъхне в небитието. Когато най-близките роднини на Борилски се пренесат в „по-добрия свят”, а останалите загубят вяра в родното правосъдие. Не стана така – правосъдие бе раздадено. (Друг е въпросът, че другата страна също има право да оспорва това, използвайки всички процедурни възможности) И какво – присъдата не може да бъде приведена в изпълнение.

Осъдените досега са се явявали по делото. Показвали са примерно процесуално поведение. Как иначе – като остават още опции. Но когато е станало ясно, че се отива към тежки осъдителни присъди, внезапно се „повредил” автомобилът. Но как съдът да постанови различна мярка за неотклонение, когато знае сроковете за произнасяне на присъди. Ако бяха „вътре” десет години, сега осъдените вероятно щяха да поискат предсрочно освобождаване – щяха да им остават две-три години. Така те си бяха на свобода. А съдът изобщо не можеше да предположи, че при очакваните присъди „вероятността за повреда” в автомобила е 100%. И осъдените до този час все още са в неизвестност – и са на свобода.

За разлика от обвиняеми по „мегаделото” във Варна. Иван Славков, да речем, е с най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража”. Почти година и половина. Съдът, разбира се, открива тежки аргументи – „ръководене на въоръжена организирана престъпна група”, „възможност да се укрие и да извърши друго престъпление”, „да обработва свидетели” (като че ли сега не може да го прави...), очакваните присъди според обвинението по съответните членове от НК. Тежки аргументи.

Но в същото време по тялото на Мартин Борилски са открити 93 прободни рани – при пълната липса на тежковъоръжена престъпна група. Дали извършителите не са имали възможност да извършат подобно престъпление, докато са били на свобода?! И финално – дали не е добре при следващи подобни казуси, съдебният състав да има на разположение автомонтьори на повикване, за да се притече на помощ на закъсалите по пътя обвиняеми?!

Скандалът тепърва ще набира скорост. И ще достигне, разбира се, до познати нива – Бойко Борисов и прочие. А той как пък няма да пропусне удобен момент да удари „нереформираната съдебна система” чрез служителите на „колегата” си Саркози...

Любомир ЖИВКОВ/versia.bg