Развитието на политическите събития от последните дни показа отчетливо, че старата десница в лицето на парламентарната Синя коалиция започва да губи автономността си. Предизборно замислена като поредния балансьор в Народното събрание, от който да зависи стабилността на новото държавно управление, формацията Костов-Димитров придобива ролята на присъдружна на ГЕРБ. Както се казва, жалко за клиповете, в които Синята коалиция управляваше, строеше магистрали, отпускаше безлихвени кредити на млади семейства и дори отговаряше за времето. По-точно жалко за хилядите, дадени за тези клипове. Иначе авторите им едва ли съжаляват, след като са си попълнили сметките. Но това е друга тема. Действителността се оказа доста по-различна от разказаната приказка. Удари 12-ият час, каляската се превърна в обикновена тиква и принцесата отново стана дрипавата Пепеляшка.
Още по-точно - “златното ключе” за властта се оказа обикновен ключ от бравата на малката стая в парламента за групата от 15 депутати. Като оставим настрана малобройността на ПГ на Синята коалиция и след като вече отминава времето на еуфорията от изборите и формирането на новото правителство, струва си десните да седнат и да анализират положението си. Което хич не е розово. И да си поговорят за грешките, които направиха, за да се опитат поне да минимализират последствията от тях за партиите си. Ако, разбира се, това ги вълнува.

Безпристрастният наблюдател не може да подмине факта, че една от големите политически грешки на Синята коалиция е

самообявяването є за участник в управлението

Каквато тя не е. Ако още в началото сините бяха обяснили на обществото, че с 15 депутати и при наличието на други формации, които безпроблемно подкрепят победителите, не могат да бъдат непреодолим фактор в това Народно събрание, а ще останат в опозиция, сега нещата щяха да са различни. Тогава наистина беше възможно Синята коалиция да не бъде в зависимост от решенията на категоричното мнозинство на ГЕРБ. За съжаление реалностите са други. Така на практика Синята коалиция попадна в един от собствените си капани, в който беше замислено да се улови Бойко Борисов.

Замисълът за предварителното натрапчиво повтаряне на това, че Синята коалиция ще управлява, трябваше да накара хората от ГЕРБ да свикнат с тази мисъл и да възприемат това едва ли не като неизбежно. Но, както се казва, едно е да мислиш, второ и трето е да можеш да го направиш. Тандемът Костов-Димитров не успя да направи второто и третото. Защото за никого не е тайна, че Борисов не иска и няма да позволи да управлява с Командира на шия

Най-малкото защото според всички социологически сондажи, меко казано, Костов е един от най-неодобряваните и нехаресвани политици. Пък и Командира е лице от вчерашните новини, които не бива да слагат сянка върху новите десни. Те, разбира се, не позволиха това да се случи и осуетиха управленските мераци на сините.

Лидерският тандем Костов-Димитров пи по една студена вода и при преговорите за бъдещия кабинет. Нещо повече - тъкмо там те най-сериозно скочиха с двата крака в един от собствените си капани. Оказа се, че ако не подкрепят персоналния състав на кабинета “Борисов”, Костов и Мартин трябва да гласуват заедно с БСП и ДПС. Така че тъкмо този понеделник даде ясно да се разбере, че Синята коалиция вече няма полезен ход: тя не е в управлението, но трябва да го подкрепя, иначе отива при БСП и ДПС. А не е и в опозиция, каквато можеше да бъде. Или, както казал преди време Йордан Бакалов на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев: “Е, какво - вие в самолета, а ние да ви махаме долу от пистата?” Шахматистите най-добре знаят как се нарича подобна ситуация.

Засега от Синята коалиция се опитват да осребряват подкрепата си за ГЕРБ с

вкарването във властта на втория и третия ешелон

Евдокия Манева - в екологията, Петър Москов - в НЗОК. Сигурно ще има и още. Но това не променя статута на Синята коалиция в парламента, където може единствено и само да приглася на мнозинството и да играе ролята на присъдружна парламентарна група. Да припомним, че когато стана председател на СДС, Иван Костов ликвидира партиите - създателки на коалицията СДС, като ги обяви за присъдружни на личната си партия СДС. Сега той попадна в собствения си капан и стана присъдружен на ГЕРБ.

Като оставим настрана, че тандемът Костов-Димитров изпълни персоналната си програма максимум да станат депутати, можем да прогнозираме, че в този парламент едва ли ще им се даде възможност да покажат какъв точно е политическият образ на Синята коалиция.

Натрапчивото до втръсване повтаряне, че Синята коалиция влиза в управлението, имало за цел да мотивира хилядите съмишленици на старата десница, обясни наскоро политолог от щаба на дясното обединение. И тази цел на посланието е трудно да се определи като успешна. Защото колкото и да си крият като щраус главите в следизборните пясъци - впрочем Иван Костов преди дни наистина се зарови в пясъците на Българското Черноморие в един от най-важните моменти преди гласуването на кабинета, - Мартин и Командира трябва да признаят, че те

влязоха в Народното събрание на гребена на вълната на ГЕРБ

Дълбочинните анализи на резултатите показват, че тъкмо тази липса на автентична позиция по различните въпроси на СДС и ДСБ е причина за разгромяващо слабия резултат на вота на 5 юли. Още преди изборите, а след това още повече сините се представяха по-скоро като подгласници на ГЕРБ, отколкото като независима политическа сила. Това е третият капан, в който скочиха съсобствениците на лъвчето, символ на демократичните промени след 1989 г. Привържениците на СДС и ДСБ биха гласували за автентични политици, които не са толкова политически мобилни, че да подменят с лека ръка принципите и идеалите на партията си с единствената цел да се доближат до властта. Примерът с непоследователната позиция по казуса с Божидар Димитров в това отношение е христоматиен. А опаковането на безпринципността с високи държавнически интереси - плоско. Точно толкова, колкото и това всичко да се обяснява със световната финансова и икономическа криза.

Вълната на общественото одобрение качи на върха Бойко Борисов и ГЕРБ и остави встрани старата десница. Сините паднаха в собствените си капани, които бяха приготвили за други. Но, както е казал Уинстън Чърчил, “Провалът не е гибелен - от значение е куражът да продължаваш напред”. Интересно кои ще са лидерите, които ще имат смелостта да продължат да водят синята идея напред. Със сигурност това не са Мартин Димитров и Иван Костов.

МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА/В-к “Монитор”