Тази година традиционните горещници в края на юли ни отминаха. Даже София стана една от най-студените и дъждовни столици на Европа. Но пак се разгоряха традиционните за това време протести около цените на земеделската продукция. Е, към тях сега има и добавки за атракция - "горещата" тема за горенето на ракетите ни със среден обсег, за затварянето на първите два малки блока в АЕЦ "Козлодуй" и за дългоочакваната продажба на "Булгартабак".

В нормална държава всички тези теми биха били обсъждани от експерти и за повечето от тях обикновеният гражданин даже нямаше да научи. У нас обаче те се превърнаха във водещи новини. Нещо повече, гражданството е на път направо да бъде зомбирано или доведено до истерия.

Нещо такова се случва около Стара Загора и военния полигон в Змеево, където трябва да се унищожат ракетите СС-23. Месеци наред текат протести, политически сили правят изявления, а вчера някакъв "опълченски" комитет опита и да окупира полигона. Всичко това се случва заради липсата на пълна информация. Тя пък идва от безспорната недостатъчна грамотност на управляващите как се управлява държава и как се общува с управляваните.

Но причина за истерията е и желанието на знайни и недотам знайни политици и синдикалисти да попаднат в новините.

Първа писта, естествено, е КНСБ

Опитите на този профсъюз да бъде на всяко гърне мерудия не са нещо ново - гледаме ги вече 10-12 години. Но вчера водачите му надминаха себе си.

Първо те се изказаха за ракетите и обясниха, че нямаме техническа възможност за безопасното им унищожаване. Това се случи малко след като главният конструктор на същите тези ракети, руският академик Сергей Непобедимиий, бе разказал вече пред радио "Свободна Европа", че само в Русия са унищожени над 300 такива ракети. Знае се, че те са ликвидирани и във всички други страни от някогашния източен блок, които са ги притежавали. Академикът коректно обясни, че работата с ракетите е направо фасулска и ако се прави умно, няма никаква опасност. На синдикалните експерти обаче това май не им харесва.

Веднага след това те скочиха срещу затварянето на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй". Хората на КНСБ акуратно цитираха куп числа за възможни загуби от спирането им. И дори заплашиха, че ще подновят искането си за референдум по темата.

Защо един така наречен синдикат се занимава с ядрената безопасност и с енергийния баланс на страната, е въпрос, на който със сигурност не може да се даде смислен отговор.

Защо КНСБ се позовава на думите на само един чужд експерт, също е риторичен въпрос. Все пак има и други доклади и според аргументите в някои от тях първите два блока могат да бъдат затворени незабавно, без някой да е в състояние да даде аргументиран контрааргумент.

Каквото и да се случи обаче, поне в близките няколко години в АЕЦ не се очертава съкращаване на персонал. Специалистите чудесно знаят това и не случайно не се е споменавало за напрежение в централата. А нали точно защитата на работещите би трябвало да е основна грижа на синдикалистите?

В случая с "Булгартабак" акцентът все пак бе върху работниците

Независимият синдикат на тютюноработниците към КНСБ заплашва с ефективни стачни действия след две седмици, ако не му позволят да си говори с кандидат-купувачите. Трябва, разбира се, да припомним, че това е същият онзи синдикат, чийто лидер Коста Божинов се изказа неотдавна в полза на Майкъл Чорни. После се наложи централата на КНСБ да се разграничава от него.

Е, вчера разграничаване нямаше. Но няма и обяснение защо един синдикат се меша в приватизационна сделка и защо настоява да си говори с кандидатите за холдинга. Логично е все пак да си говори с продавача - Агенцията за приватизация. Като капак на всичко профсъюзите си позволяват да дават оценка за цената по сделката. Жалко е, но май няма кой да ги светне, че в тази сделка именно заради запазването на работни места и заради изкупуването на тютюна бяха допуснати прекалено много компромиси. И че цената е резултат именно на продажбата против логиката.

В страната ни се задават още протести. Производители на дини, на зеленчуци и на зърно масово са се втурнали да затварят пътища и да разсипват продукция, защото не им харесват изкупните цени. Правят го в момент, когато в парламента вече гледат закона за защита точно на селскостопанските производители. И когато се обсъждат мерки пазарът поне малко от малко да бъде нормализиран, след като е бил разрушен именно от същите тези производители. Е, как тогава да не се питаме дали недоволните знаят срещу какво всъщност скачат. И дали идеолозите на протестите не го правят само заради влизането в новините.
Всъщност май е време да се научим кой за какво все пак отговаря в една държава. Със синдикална мерудия преход очевидно няма да направим.

Красимир Цигуларов

В-к “Сега”
1 август 2002