- Смятате ли, че можеше да се предвиди газовата криза и да се вземат навреме необходимите мерки?
- Ние помним, че и преди имаше аналогичен случай между Украйна и Русия. Така че би могло да се предвиди повторение на ситуацията. Въпросът е, че да се намери алтернативен път за доставки на газ, не е нещо, което става от един ден за другия. Ето например „Набуко“ е много важен проект, който беше напреднал. След това се позабрави. Но сега бих казал, че пак ще е на дневен ред. Важно е да има алтернативи и да се работи по тях последователно.

- Можем ли да очакваме помощ от ЕК? Поне в публичното пространство стана ясно, че ЕС направи усилие да ни помогне. Видяхме ли в това позитив от членството ни?
- Представете си да не бяхме членове на ЕС. В такава една ситуация на кого щяхме да се опрем. Мисля, че сега е време да се уверим в ползите от влизането ни в европейската общност. Трябва да оценим усилията, които Чешката република и самият чешки премиер положиха в полза на всички членове на съюза.
Колкото до някакви специални средства за България – трябва да се чуе мнението на енергийния комисар и на самата комисия. Да се види дали въобще има такъв прецедент и т.н.

- Все още се говори, че българинът не е усетил в пълна степен позитивите от членството си в ЕС. Кога ще се случи това?
- Интеграцията има най-различни страни, но важна е целта, а резултатите постепенно ще се усещат и ще стигнат до всяко едно семейство. Аз съм свидетел как това стана в някои други европейски страни. Къде бяха тези държави преди, къде са сега и колко време и усилия им струваше.

- В контекста на газовата криза се заговори и за отварянето на III блок на АЕЦ „Козлодуй“. Възможно ли е отново да се стартират преговори и разумно ли е да влизаме в подобен диалог отново?
- Аз съм последователен до скука. Още при преговорите за влизането на България в ЕС една от тежките теми беше именно тази за затварянето на III и IV блок. Като човек, който подписа присъединителния договор, смятам, че трябва да изпълняваме ангажиментите си и да бъдем принципни партньори. Да бъдем последователни и да проявяваме отговорност, за да създаваме допълнително доверие у партньорите си. Видяхте реакцията на една Австрия спрямо Словакия.

- Може би трябва да стартираме проекта за АЕЦ „Белене?
- Разбира се. Проектът получи всичките европейски благословии и е много важно да използваме тази възможност. Така България ще има наистина алтернатива.

- Миналата година празнувахме стогодишнината от обявяване на независимостта на България. Към днешна дата България независима държава ли е, ако се върнем пак към контекста на енергийната криза?
- Идеалното е да има различни източници и възможности. Един ден те сигурно ще се изградят, но ще трябват много средства. За да не говорим за зависимост в негативен смисъл на думата, трябва да бъдем реалисти, да сме прагматични, да обсъждаме хладнокръвно различни възможности. Да не се залита в една или друга посока.

- Продължаваме на тема криза, но сега за световната...
... за която много се говори (вметка от страна на Симеон Сакскобургготски)

- Твърди се, че политиката на бюджетна дисциплина на вашето правителство, която беше продължена и от настоящето, ще ни спаси от бурята. Споделяте ли това мнение?
- Вярно е, че нашето правителство следваше разумна бюджетна политика. Валутният борд предпази България от кризата. Въпреки бързото развитие на банковата система българските банки се управляват разумно, не са поемали големи рискове. При нас кредитните карти, или както им казват - „пластмасовите монети”, са слабо разпространени. Българите са внимателни и разумни за семейните си финанси. Това са все фактори, които ще ни помогнат да не е толкова силен шокът както в други страни, където бяха тръгнали с един, бих казал, огромен ентусиазъм да харчат.

- Към позитивите можем ли да прибавим това, че и вашето правителство, и това на Сергей Станишев удържа да не се харчи стихийно фискалния резерв?
- Всички имат интерес правителствата да са спестовни. Хората, които са запознати с темата, действат по този начин. На пръв поглед звучи много примамливо да се харчат пари от резерва, но това има краткосрочен ефект. Дългосрочното е важно за управлението.

- В последно време сякаш се надига вълна от протести, студентите, полицаите... Усещате ли реална нагласа у българина да протестира, или това недоволство и сблъсъци пред парламента са подклаждано от политическите опоненти на управляващата коалиция?
- Не съм социолог, но ще ви кажа, че на моята възраст съм видял немалко и в най-различни страни всякакви стачки или ситуации. Това е нормално в хода на развитието на една демокрация. Но трябва да подчертаем, че в Европа, където всички правителства са демократични, слава Богу, уличните протести не са най-удачният метод за решаване на проблеми. Погледнете всъщност в Гърция какво се случи, какви ексцесии. Пострадаха търговците, хората, които нямат нищо общо с проблемите. Промени ли се нещо? Правителството подаде ли си оставката? Наистина това е много деликатна тема, на която трябва да се гледа отговорно, а не като сеир. Хората трябва да гласуват на избори, не е измислен по-демократичен начин да участват във вземането на решения.
В исканията на студентите има разумни неща, които са с мотив и разбираеми. Но не приемам това да се превръща в зрелище за едни и забавление за други. Мисля, че това не е най-доброто за обществото. Защото икономиката и политиката търсят стабилност.

- Възможно ли е НДСВ под уличния натиск да преосмисли участието в коалицията? Има ли потенциал тройната коалиция да удържи и да изкара мандата си?
- Избирателите решиха в България да има коалиционно управление. Трябва все повече да си задаваме въпроса дали коалиционната култура може да се подобри. Не само за тази коалиция, но и за бъдещата. Коалиционният тип управление по мое мнение поне е най-добрият. Особено при слабата избирателна активност, която е явление навсякъде в Европа, нормално е да се очакват коалиции. Така ветрилото е по-широко и има по-голяма представителност.

- НДСВ провежда във Варна голяма конференция. Анонсирано е, че ще има дебат, въз основа на който ще се изработва предизборната платформа. Каква промяна търсите?
- Вижте, аз винаги очаквам и се надявам дебатът да е едно обществено полезно упражнение. Ако на тези кръгли маси за здравеопазване, образование и икономика участват хора от варненското общество, от бизнеса, от неправителствените организации – това е начин да има двупосочна чуваемост. Дано има участие, защото така ще измерим температурата на интереса, който може да предизвикат някои теми и да ги включим в предизборната си програма.

- Чували ли сте, че преди години Варна беше определяна като жълта крепост, тъй като спечелихте на парламентарните избори?
- Да, нашите депутати и структури са активни и имат солидна подкрепа. Но аз не бих гледал на нещата като на крепости или като битки, а като съревнование на идеи, които в крайна сметка са с добър резултат за самите граждани. Това мисля, че е много по-валидно.

- Имате ли сили за добро представяне отново във Варна?
- Разбира се, трябва да се положат необходимите усилия, защото либералната идея, центризмът, умереността не са празни приказки, а доказаха, че са полезни за управлението на страната.

- Ако се вярва на социолозите, трябва доста да се потрудите...
- Аз понякога се питам защо се занимават толкова с нас, като същевременно рейтингите са ниски. Въпросът е да се положат достатъчно усилия и в крайна сметка избирателите да си кажат думата. Понякога имам впечатлението, че има и поръчкови неща, но това си е вече мое мнение...

- Твърдо ще държите изборите за парламент и за евродепутатите да са на една дата въпреки разногласията с коалиционните партньори?
- Това е тема, по която има най-различни гледни точки или аргументи. Но лично аз наистина смятам, че по време на криза не е за подценяване провеждането на изборите в един ден. Периодът през годината – също, защото ако изборите са посред отпуските или ваканциите, хората ще са още по-малко активни. Би се изкривила демокрацията, ако по-малко хора гласуват.

- Бихте ли се ангажирали с една прогноза? Възможно ли е тройната коалиция да повтори мандата?
- Това зависи изцяло, ама изцяло от избирателите. Каквато и да е прогноза е нещо субективно или импулсивно.

- Тогава ще Ви попитам по друг начин – полезно ли е за страната тройната коалиция да продължи да управлява?
- Всичко зависи от начина, по който се гледа на темата и на предпочитанията на хората. За мен няма нищо идеално или перфектно на този свят. Трябва да се намери практичното, възможното, стабилното.

- Вие отворихте вратите към голямата политика на Бойко Борисов. Той има голямо желание да управлява. А дали има потенциала? И бихте ли управлявали с него?
- Това ще решат избирателите. Аз мисля, че никой сега, в този момент, не може сега да каже как ще гласуват нашите сънародници.

Роден на 16 юни 1937 г. в София. Син е на цар Борис ІІІ и царица Йоанна.
На 28 август 1943 г. след внезапната смърт на цар Борис ІІІ едва 6-годишен Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум цар Симеон, сестра му княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България. Министър-председател през 2001 – 2005 г.

Още за него

Раждането му е огласено от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар. По случай радостното събитие царската двойка дава широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица.
Няколко седмици по-късно престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот.
След напускането на България семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Там Симеон се записва в прочутия Виктория колидж. През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото българско царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958 – 1959 г. той е курсант в авторитетната военна академия "Вали фордж" – САЩ. Там става известен под името кадет Рилски. Завършва с чин младши лейтенант.
Освен родния си български език Симеон Сакскобургготски говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.
През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца – четирима сина и една дъщеря.
През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му.
На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България.
Като лидер на НДСВ след поредица проблеми при регистрацията му в съда българският цар се яви на парламентарните избори на 17 юни 2001 г.
След категоричната победа на НДСВ на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски положи клетва като министър-председател на Република България. В продължение на 4 години той управлява страната в коалиция с ДПС. По време на управлението на НДСВ България постигна стратегически национални цели – членството в НАТО и подписване на Договора за присъединяване към ЕС.
След парламентарните избори през 2005 г. Симеон Сакскобургготски участва в съвета на тристранната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, която състави кабинет.
С указ на президента на републиката от 15 юни 2007 г. Симеон Сакскобургготски бе удостоен с най-висшето държавно отличие – орден „Стара планина" първа степен, за изключителни заслуги към родината. Симеон ІІ има още над 30 отличия, европейски династически ордени.


Следва
В утрешния брой ще прочетете какво каза Симеон Сакскобургготски за състоянието на сина си, за живота си, ще пише ли книга и, естествено, коментар по темата за имотите.
Ангел Петричев, в. “Народно дело”