Продължение...

---

Мислите ли, че година по-късно имаме тези фактори?
Нали за това се трудим.

Хората искат да чуят от вас подробности.
От института по статистика могат да изброят едно по едно какво е свършено. Има толкова много плоскости и различни нива -промяната, манталитетът на хората, политическата атмосфера. Не съм свикнал да мисля, нито да говоря на парче. Знам, че това се разминава с езика, който хората са свикнали да слушат: "Постигнали сме това, направили сме онова." Като си спомня изявленията, които слушах навремето, като идвах, и ги сравнявам с начина, по който аз действам... Но това е начин на разбиране на нещата, въпрос на характер или на отношение към темите. Като кажат: "Обещали сте!" А малко хора си правят труда да прочетат какво съм казал.
Уважавам прекалено много моите съграждани, пък и себе си, за да се впусна в празни приказки или безумни обещания, неща, които не са реализуеми. Това не ми е по характера - не съм способен. А колко "обещания" ми се приписват - това също е смешно, щях да бъда един демагог, който се подиграва на хората с евтин популизъм. Така баба и дядо знаят. То е най-лесното...

Не ви тревожат яростните негативни оценки, които съпровождат това правителство от първия му ден?
Да ме тревожат? Не. Някак съжалявам, че има този подход, още повече че се намираме пред едно уникално положение, което няма да се повтори.

В смисъл?
Уникалността я знаем всички - няма защо да се връщаме на тази тема.

С какво си обяснявате яростните негативни оценки към вас?
Предпочитам да не тълкувам, защото бих станал субективен.

Според последните изследвания па политолози и социолози има спад в доверието на кабинета?
То спада всеки ден - от 1 година. Това до известна степен зависи от желанието и настроението на някои хора, както и от поръчките, които изпълняват.

Преди по-често ходехте сред хората. Получавате ли писма, които да ви дадат представа какво мислят избирателите за вас?
Това е част от легендите за властта - че когато човек дойде на власт, се изолира. Каквото имам тук вътре (посочва челото си), няма да ми го промени никой! Знам как функционирам, колко много слушам, какво ме интересува, за да бъда добре осведомен и откъде. Туй е може би голямото разминаване – че не съм политик, който е дошъл случайно и който да си помисли, че е станал велик.

И можете да успокоите хората, че сте на прав път?
Иначе нямаше да съм на тази длъжност. Някои от тези субективни и злонамерени коментари, рейтинга и други може би се правят тъкмо за това, но хората вече разбраха, че известни схеми и интереси вече не могат да функционират по стария начин.

Напоследък двама души - Стив Форбс и Йозеф Стиглиц, яростно анатемосаха МВФ...
Това е нормално - както в икономиката, така и в други материи има различни школи, теории, разбирания. Моите почитания. И слава богу, а не всичко да е шаблонно, да има една-единствена "истина". Подобно разсъждение има у нас, което е страшно - с капаци. Аз съм по-гъвкав. Действам според момента. Стиви Форбс го познавам отдавна, както баща му. За него бордът е нещо погрешно, но не значи, че е прав.

Но той и Стиглиц и част от хората смятат, че трябва да се откачим от МВФ...
Ами да дойдат да управляват те тогава.

... а други смятат, че трябва да останем под закрилата на МВФ. Как смятате да действате в тази ситуация?
Ние сме го заявили вече - спокойно. Докато България не стане пълноправен член на ЕС, смятаме, че е целесъобразно да останем с този режим. Това не е нито новина, нито оценка подир 365 дни, а нещо заложено.

Но вероятно радикалната данъчна реформа не се състоя заради МВФ...
Как може да се съчетае всичко? Ако можеше всичко да върви идеално, щяхме да бъдем перфектната страна. Това не е реализъм. Това е пожелателно. Нека дойде някой тук и да ми даде идеалната формула. За нас са важни фактите - от митниците вече постъпват повече средства в бюджета. Споменахте данъчната реформа - ние също не Искаме да се увеличават данъците, но може да се увеличи събираемостта. Много хора се показват несолидарни с другите, като не си плащат данъците. Но да знаят, че то е за сметка на социално по-слабите.

Обаждат ли се често да ви дават акъл?
Разбира се. Даването на акъл е най-евтиното, най-лесното, но има смисъл.

Какво им казвате?
Благодаря. А после си преценявам. Хубаво е човек да бъде осведомен, да получава мнения от различни източници и да бъде готов да ги изслуша. Това не е черта на много хора, които познавам. Кажете коя нормална глава не приема съвети? Аз съм човек отворен, изслушвам. Като видя, че насреща си имам човек, който го прави с добро, а не само защото така му е казано... Нали съм живял на толкова места, учил съм езици, пътувал съм толкова много. Имам широк хоризонт, който малко хора имат. Благодарение на това съм още по-добре осведомен. Големите международни вестници мога да прочета направо, без превод. Това много помага. Влиза ми тука направо. (Посочва си главата.) Това като че ли не се оценява. Тези, които го оценяват, нито ги познавам, нито ги виждам, нито ги чувам, нито ги чета...

Дадоха ли ви министрите отчетите си за годината?
Смятам, че работата ни е колективна. Естествено, с всеки коментираме по разни теми. Всеки държи да се отчете. Но не в ученическия смисъл на думата. А да се разбере какво от програмата не е още изпълнено според времето и възможностите.
Трябва реализъм, не залитане. В част от пресата две трети от заглавията са изхвърляния, преувеличения, които дори не съответстват на текста - пишат се, за да фрапират. Вчера ваша колежка ми вика "Вие сте казали туй". Казвам: "Не, не съм." Тя прочела само заглавие, което ми приписват, и мисли, че съм казал. Това е страшно. Като липсва обективност, ако се изопачават нещата, е лесно да се критикува. Но важно е да се върши работа. Администрацията да се подобри, да се модернизира мисленето. Говорим толкова за Европа...

---

Продължение,
четете тук.