Първо да ви благодаря, че се съгласихте да поговорим за "24 часа", г-н премиер. Кога станахте тази сутрин?
Както винаги - в 6 без 10.

С каква мисъл се събуждате?
Зависи от деня.

Подреждате го...
А не, той вече е подреден.

Какви папки има горе на бюрото ви?
Тези, които не мога да изчета в Министерския съвет. Това са 2-те куфарчета, които обикновено нося тук. Няма време. Или чета в самолетите, където винаги си - там нито някой ме смущава, нито прекъсва. Много е практично. Самолетът, с който летяхме за Рига, беше военен. Решихме, че с него ще е по-евтино, нищо, че полетът продължи цели 5 часа. Бях взел 2 чанти -едната на отиване, едната на връщане.Четох най-спокойно, най-рационално.

Нощем до колко работите?
До полунощ максимум.

Преди 1 година, когато положихте клетва пред Евангелието, кръста и парламента, така ли си представяхте България?
Ама дааа...(Поглежда учудено.) Не знам защо много хора мислят, че нещо съм си сънувал или съм имал някакви аматьорски представи, или идеализирани работи. Аз съм толкова близко до земята. Пък и не бих се хванал с нещо, ако не очаквах резултати. Иначе човек не е реалист. Но което не очаквах, е администрацията да е толкова мудна - липса на инициатива, понякога дори безотговорност. Това става и в други страни. Липсват известни принципи. Мисля, че всеки трябва да осъзнае, че е там за нещо, а не да пълни само стола или да търси пречки, или да пие кафенца, или да клюкарства...

Според плановете ви ли е темпото на държавата, за да изпълним това, което искате за тези прословути 800 дни?
Това е нещо, което не мога да разбера - първо беше да мине първият месец, после - стоте дни. След това - 200, 300, 365. Скоро ще дойдат и 400. Тук сме да работим - не да броим дни.

Ако трябва да сравните управлението на страната със самолет, който трябва да набере скорост, да излети и да се вдигне, ние на какъв етап се намираме?
Ами излетяхме, което е най-тежкото за двигателите. Но трябва още да наберем скорост, за да достигнем нужната височина.

По повод годишнината от спечелването на изборите правителството масово започна да получава оценки. Ако вие трябва да си дадете оценка, каква ще е тя? Нека започнем с реформата на съдебната система?
Това е нещо, което е заложено в нашата програма - ще се справим. Не знам защо трябва да си давам постоянно оценки, вместо да видим какво сме свършили и какво остава. Не сме ученици в най-малките класове. Каквото се работи - то е за доброто. Не сме дошли тук, за да си въртим палците. Не съм тук нито аз, нито цялото правителство, за да правим умишлено грешки - както ни критикуват онези, които мислят, че могат да управляват. Ние имаме доверието и сме тук, за да извършим определена работа. Начинът, по който го правим, си е наша работа. Резултатите са важното.

Не смятате ли, че на първата годишнина е добро време, за да направим междинна оценка?
Не разбирам какво се постига и печели и по кой закон трябва да се правят тези оценки. В чуждия печат, макар че от година и половина вече нямам време да го следя, както преди, не съм срещал такива непрекъснати оценки, изчисления.
Но не знам дали има смисъл. Още повече аз да го кажа. Бих могъл да ви кажа, че всичко е фантастично, чудесно, перфектно. Бихте ли ми повярвали? Не. Да заявя, че всичко е обратно и че само греша и не си гледам работата, както някои твърдят преценяват, това ще бъде ли реалистично? Обективност - това е, което ни трябва. И което ни липсва категорично.

Може би хората очакват да чуят от вас къде се намира държавата, за да се почувстват по-сигурни, четейки толкова песимистични анализи?
Това прави човек, който е самохвалко и работи, за да се отчете пред други или за да не го критикуват. Аз съм тук, за да работя. Да се справя със задачите.
Следвам определен план, защото съм методичен човек
Хората, които работят с мен - също. Вече сме екип след 1 година. От първия ден, на първото заседание заявих, че за мен Министерският съвет е колектив - няма главни и второстепенни актьори.

Значи вече сте по-спокоен за всичко, което ще се случва оттук нататък ?
Визията и преди е била ясна.

Но мислите, че сега нещата започват да си идват на мястото...
Какво значи да си идват на мястото? Като работи човек - справя се с темите и край.

По повод първата годишнина повечето автори анализираха какво е обещано, а не е изпълнено. Нека започнем с обективните фактори за това. Месец и половина след като дойдохте на власт бяха извършени терористичните атаки срещу САЩ и световната икономика тръгна към колапс...
Колапс е силно казано. Но че наистина положението е тежко в някои отрасли... Виждате какво става напоследък в огромни корпорации като "Енрон" или "Уърлдком" - сякаш парите им са били виртуални. Ако имаше силна икономическа вълна с изобилие на капитали, които само търсят къде да се пласират, за нас щеше да бъде друго. Сега се случва обратното - свиха се едни, изплашени са други, има криза в Япония - което не е за подценяване. Това са обстоятелства, които усложняват ситуацията и за нашата страна, и човек трябва да ги има предвид. Ако мултинационалните корпорации разполагаха с неограничени средства, щеше да е по-лесно. Сега те гледат всеки лев много по-внимателно. Ако го имат въобще. Но някои хора като че ли чуват само това, което искат. Аз още в началото заявих, че има около 35 страни от бившата съветска империя. Това са още толкова пространства, където може да се инвестира. Затова трябва България да даде максималните гаранции и да покаже, че капиталите, които биха влезли тук, ще са на сигурно място и ще имат оптимални възможности. Това се прави само ако законите, вътрешната сигурност, цялата обстановка са на нивото на западното разбиране.

---

Продължение, четете тук.