Симеон Петров Киряков фигурира под №20 в листата на „Движение за права и свободи” за 41-во Народно събрание в Трети многомандатен избирателен район – Варненски.

- Г-н Киряков, бихте ли се представили накратко?
- Роден съм през 1972 г. Семеен съм и имам две деца. Завърших средното си образование в Национална гимназия по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски”, а в момента съм студент по психология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” и работя към Детски център за социална рехабилитация и интеграция на деца от малцинствен произход.

- Защо на 36 г. решихте да учите психология?
- Признавам, че извървях труден път, докато взема това решение. През 1990 г. завърших гимназия с идеята да продължа образованието си по специалност право. Имах всички необходими предпоставки за това, но реших друго. Вместо да уча – да печеля пари. Тръгнах по известните пътища – обиколих голяма част от Европа, минах през сергиите на пазара, магазините по курортните комплекси, бях в Полша и т.н. Съответно, изредиха се добри и лоши периоди, докато лошите започнаха да зачестяват и да се удължават. Търсех добре платена и подходяща за мен работа, но навсякъде искаха диплома за завършено образование или друг документ за квалификация. Тогава за първи път си дадох ясна сметка, че не съм конкурентноспособен, че няма какво „по-различно” да предложа на работодателите, за да изберат мен.

И решението дойде като като закономерност – нужно беше да се квалифицирам и да продължа образованието си. Някъде по това време започнах интензивно да чета книги по психология, конкретно свързани с личностното развитие на човек. След курс за сервитьори успешно завърших и курс за предприемачи към Международния колеж по туризъм в Албена. Направи ми впечатление, че почти навсякъде вече искат и компютърна грамотност. Това стана факт след успоредно четене на специализирана литература и редовни посещения в интернет зали. И не само стана факт, но и започнах работа като системен администратор във фирма за доставка на интернет.

Казано е, че когато ученикът е готов, ще се появи и подходящият учител... С ясното съзнание и решителност, че искам да продължа образованието си, срещнах и подходящите хора, които ми помогнаха това да стане факт. След усилена подготовка през лятото на 2008-а година кандидатствах и ме приеха във Великотърновския университет. Последва низ от събития във възходяща градация, които доказаха, че пътят, който съм избрал, е правилният.

- Посочете вашите четири мотива да се кандидатирате за народен представител от листата на ДПС – Варна?
- На първо място това е любовта към децата. Докато работя с тях, виждам в очите им огромно желание, което ме зарежда с оптимизъм и вяра в по-доброто им бъдеще. На децата трябва да им се предоставят възможности да се развиват, което в един по-далечен план ще им осигури повече варианти за избор, по-голяма свобода и сигурност. Именно това е част от политиката на ДПС, която аз изцяло подкрепям.
От друга страна на младите хора също трябва да се окаже подкрепа по пътя на развитието им. Една протегната ръка и един шанс могат да направят чудеса, защото е много важно човек да повярва в себе си и във възможностите си. Ако това се случи и има кой да те подкрепи, то успеха ще е на крачка разстояние. Мисля, че в известна степен на младите хора им липсва една доза самочувствие и оптимизъм. С кандидатирането си за народен представител аз давам своя личен пример. Човек трябва да се развива. Това е пътят към успешната реализация и увеличаването на възможностите за избор. Не на последно място мотив за мен е и доверието на хората, с които контактувам ежедневно. Ако успея да помогна днес дори на един от тях и в мое лице той да намери подкрепа и сигурност, то съм убеден, че утре ще имам много повече възможности да съм полезен.



- Кои са гаранциите за успешна интеграция на етническите малцинства?
- Гаранциите са образованието и добрата социална политика. Образованието е единствения начин да се промени социалният модел на нашия етнос. Без образование ще бъдем обречени да търсим прехраната си, обикаляйки чужди страни и живеейки далеч от децата и роднините си.
Една философска сентенция гласи, че „…по-добрият начин на живот на хората, е висшия продукт на всяка политическа дейност...”. Социалната политика е тази част от управлението на дадена страна, която се занимава конкретно с потребностите на обществото. Предоставянето на социални услуги също е в правомощията на държавата и местната власт, но те като публични субекти натоварени с множество функции не могат да предоставят качествени услуги ако запазят изцяло тази дейност в рамките на правомощията си. Освен това добрите европейски практики сочат, че се постигат по-добри резултати след предоставянето им за изпълнение на структури на гражданското общество.
Политическа партия „Движение за права и свободи”, подкрепяйки редица социални проекти съвместно с държавните институции, недвусмислено показа, че има воля и ресурс, обхващайки най-уязвимите слоеве на обществото, да води една успешна социална политика. Промяната, която очакваме с реализирането на заложени в проектите дейности е свързана с разчупване модела на социалната практика у нас и развиване на модерно социално предприемачество.
Към настоящия момент на територията на община Варна успешно се работи по няколко проекта, които са обединени от един общ принцип – принципът на солидарност. Един от тях е „Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от малцинствен произход на територията на община Варна”

- А защо избрахте работата в Детския център?
- Чрез работата ми в Центъра виждам огромна възможност тази идея наистина да се реализира. Мисли се перспективно, работи се мащабно и фактите говорят красноречиво за това. Към настоящия момент функционират два центъра – Детски център за социална рехабилитация и интеграция на деца от малцинствен произход, намиращ се на ул. „Зограф” 42 в район „Одесос” и Център за информиране, консултиране, обучение и подкрепа на деца в риск „По-добро бъдеще” в район „Владиславово”. В процес на изграждане са центрове и в районите „Младост” и „Аспарухово”.
Всички знаем, че децата са бъдещето на едно общество и една нация. От тук идва изводът, че ако искаме да се промени нещо в нашето общество и социалните структури, много е важно на какво ще научим децата си. За да бъдат те равностойни европейски граждани, с формирани граждански позиции, е необходимо първо да бъдат образовани. Наблюдавайки нашите деца, виждам, че те срещат трудности при обучението си в училищата. Затова ще наблегнем на това да създадем у тях необходимата мотивация, да им помогнем да преодоляват тези трудности и да ги научим на важни за тях модели на поведение и общуване, адекватни на времето, в което живеем.
В предизборната програма на ДПС е залегнала идеята, че следва да продължи политиката на интеграция на деца и ученици със специални образователни потребности, създаването на подкрепяща среда и утвърждаване на създадените ресурсни центрове. Особена грижа следва да се полага за овладяването и използването на книжовния български език като важен фактор в утвърждаването на равния достъп до качествено образование, в социалното сближаване и активното гражданско участие.

- Мерките, които държавата прилага, успешни ли са, според Вас?
- С глобални мерки държавата не може да промени ситуацията в момента като цяло. Отговорът е, че единствено чрез неправителствените организации може пряко да се стигне до хората. Затова чрез различни проекти се набляга на работа със семействата, не само с децата, но и с техните родители, защото мотивацията на родителите е нещо много важно. Основен проблем с образованието на децата е не, че те не искат да посещават училище, а че родителите им не са мотивирани да ги записват в училищата; за тях приоритетите са различни – да печелят пари по стандартните начини с търговия, работа в чужбина и т.н.

- Къде неправителствените организации трябва да се съсредоточат усилията си?
- Според мен е особено важно да се работи с деца до предучилищна възраст, защото, образно казано, по-добре да предотвратим заболяването, отколкото да го лекуваме. Тоест децата да бъдат готови предварително, преди да тръгнат на училище, да знаят български език и да имат основни умения и способности, отколкото след като тръгнат и започнат да изостават, да започне работата с тях, която вече е и много по-трудна. Трябва да се наблегне и на работата с деца, застрашени от отпадане от училище, деца с отклоняващо се поведение, както и деца и семейства, нуждаещи се от семейно консултиране и подкрепа.