Две илюзии се споделят в българската външна политика.
Първата, че НАТО и ЕС могат да ни защитят от слабостите на собствената ни демокрация.
И втората, че нашият принос е да сме мост на Русия към Запада.
Първата се споделя от правителството и мнозинството, а втората от президента и БСП. И двете илюзии са вредни.
Първата е вредна, защото неправилно адресира проблема с нашите собствени рискове. За вредата от втората ще стане дума по-нататък след поглед към влиянието на Русия върху нашата сигурност.
Независимо искаме ли го или не, Русия напредва към бившите си републики и сателити и възстановява свои позиции, дори в западноевропейски страни. Новата външна експанзия се дължи на постигнатото вътрешно единство. В бившата съветска империя
бившият КГБ успешно и силно концентрира власт,
създавайки авторитарен режим с нарастваща мощност. Специалните служби, или както ги наричат там "силовиките", подчиниха изцяло телевизиите и радиото. В значителна степен направиха това и с печата и вече имат монопол върху общественото мнение. Те унищожиха партийната демократична алтернатива, доунищожават всички останали центрове на каквато и да било власт – икономическа, медийна, регионална. Все по-надълбоко подчиняват публичната администрация.
Начело на Русия стои човек, концентрирал прекалено много власт за едно демократично общество: главнокомандващ, шеф на спецслужбите, глава на изпълнителната власт, след изборите овладял и законодателната, подчинил държавното обвинение и съда. Този човек няма алтернатива или по-точно "алтернатива" са му олигарсите, комунистите на Зюганов и националсоциалистите.
Демократите не са алтернатива, защото ги няма.
Това, което стана в Русия е реалната заплаха за България,
срещу която не могат да ни помогнат НАТО и ЕС. С нея трябва да се справим сами.
Как работи за своята илюзия президентът Първанов? За 20 месеца той се срещна шест пъти с президента Путин, средно на три месеца веднъж. Сега се готви за нова среща. Това не си е позволявал и диктаторът Тодор Живков, и то в годините, когато стана герой на СССР и направи Брежнев три пъти герой на НРБ. Напомням, че поне по постове и разполагаема власт той бе аналогичен на своя съветски колега, което очевидно не се отнася за сегашния държавен глава.
От срещите и дългите часове наред разговори на четири очи между напълно неравностойните по правомощия държавни мъже, се родиха странни и опасни намерения и обещания : Русия да ремонтира блокове 3 и 4 на АЕЦ, да й се гарантират правата при приватизацията на нашата енергетика и българският транзитен газопреносен пръстен. За да направи това, обещалият да бъде социален български президент се нагърби да приватизира българската енергетика и да решава нейните най-трудни проблеми.
Оставям въпроса редно ли е да ги има тези многочасови срещи без свидетели, защото очевидно не е редно –
Георги Първанов не е Джордж Буш
Не питам дава ли си сметка българският президент как изглежда тази негова активност в очите на колегите му от НАТО и ЕС, защото е ясно за всички, че с нея той създава единствено превратна представа за приоритетите на българската външна политика.
Логично е да се запитаме обаче защо на многобройните си срещи с руския си колега българският президент нито веднъж не защити преследваното в миналото българско малцинство, на разселените в Сибир кримски българи.
Защо не предложи на всички българи да се даде възможност, ако желаят, да се върнат в своята демократична родина.
Защо не поиска публично българското председателство на ОССЕ да постави въпроса за изтегляне на руската армия от Молдова, където има значително българско малцинство – такъв ангажимент Русия пое.
Защо не защити нито един български национален интерес, например този за крайно тежкия за нас дефицит в двустранната търговия.
Първанов не реагира публично на твърденията, че демократизацията и реформирането на Русия така и не са се състояли. Той мълчи за това, което се върши в Чечня. Щом няма смелост и отговорност да постави тези и ред други важни за демократична България въпроси, трябва де си даде сметка, че всяка негова среща с Путин крие заплаха.
"Силовиките" се достатъчно опасни за нашата страна. След всяка среща на двамата президенти те стават
все по-смели, по-нагли и все по-овластени
Тези срещи между президентите им дават сила и увеличават заплахата за България.
Младата ни и крехка демокрация трябва да наблюдава със засилено внимание и нарастващи опасения случващото се в Русия. Да припомним, че политическите наблюдатели наричат процесите на нейния неуспешен преход "путинизация". Лош резултат от 15 години мъчителен преход, заплашващ и България, разбира се, с друг нежелан финал – създаване на фасадна демокрация. Нашата страна рискува много, защото е извървяла голяма част от пътя към Запада.
Има прекалено много свидетелства колко реална е заплахата, за да ги пренебрегваме: кризата на партиите и на цялата ни политическа система, безсилието на държавните институции, войните на организираната престъпност, бездействията и действията на прокуратурата.
Всички виждаме медии, които се упражняват в политически преследвания и виждаме
как биват сваляни от екран най-гледаните водещи
заради техните честни позиции.
Виждаме също директните заявки за власт, които идват от олигархията на бившата ДС, и общите топли връзки на БСП и управляващите в Русия със сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин.
Затова не трябва да си затваряме повече очите.
Иван Костов
"24 часа”, 4 февруари 2004г.