Като обобщение можем да кажем, че сме удовлетворени от това, което се случи в сферата на културата през годината, заяви шефът на общинската културна дирекция Румен Серафимов на последната си за годината пресконференция. Това си изказване той направи донякъде в контекста на подрязаните (почти като в градинката на Севастопол) бюджети за някои общински мероприятия от страна на ресорната комисия към Общинския съвет.

Създаденият до голяма степен от самия Серафимов фестивал “Август в изкуството” например смени номенклатурата си на “биенале на визуалните изкуства”, но предвидената мащабна програма на стойност 150 000 лв. трябваше да се свие до 50-ина хиляди и всъщност промяната си остана повече номинативна. От “кризисната” икономия пострада донейде и джаз фестивалът, който все пак се състоя, при това според някои мнения в съвсем не лош формат.

След повече от 40 г. история, за 22-ри път първият в света международен балетен конкурс отново не излъчи големия си победител, а това изглежда започна да доскучава и на по-ревностната публика, която почти липсваше в иначе обновения Летен театър.

Въпреки недолюбването от страна на местните властимащи културтрегери “ъндърграундът” също показа мускули – случи се и петото издание на product, варненският фестивал на съвременното изкуство. Тук думата ъндърграунд е повече заради “властимащите” в сферата на изящното, отколкото заради product-а, ала нейсе. Впрочем имаше и закачливо миризливи агнешки “продукти” в ГХГ, които събудиха повече интерес у галерийната фауна и поради това се наложи да бъдат цензурирани.

Големият пробив в обичайното фестивално летуване, тук е мястото да отбележим, всъщност направи международният театрален фестивал. В случая инициативата за това дойде от Швеция и по-конкретно – от платформата “Интеркулт”. Проектът Black/North Seas превзе необичайни за патриархалното родно позорище места – стара къща и настоящо читалище, клуб, кино и открити пространства.

Стигна се до там полицията да разтуря аудио инсталация на централния площад, тъй като, видите ли, в Драматичния театър се били поселили... мюсюлмани фундаменталисти, както се жалваха граждани.

Смешно, но факт.

Норвежците просто нямаха прилежно подпечатано от местната община разрешително. Иначе на сцената най-голям интерес отново събудиха хитовите заглавия на столичните театри. Най-касови бяха чеховите постановки на Крикор Азарян с Театъра на армията и Младежкия театър, моноспектакълът на Камен Донев – „Възгледите на един учител за народното творчество”, и „Укротяване на опърничавата” на Мариус Куркински със Сатиричния театър.

И понеже става въпрос за театри, нека припомним, че в началото на сезон 2008/2009 номинираният за Мъж на годината Явор Гърдев направи нов спектакъл в “Стоян Бъчваров” – “Калигула” от Албер Камю. Иначе от там споделиха, че най-много публика от новите постановки е събрал мюзикълът “Какъв прекрасен свят” по текст на небезизвестния Людмил Станев. Премиерата му бе на 27 март – Международния ден на театралното изкуство. Другото ново представление на трупата бе “Големанов” от Ст. Л. Костов на Александър Илинденов, който направи и “Свекърва” по Антон Страшимиров на сцената на читалище “П. Р. Славейков” в жк “Вл. Варненчик”.

От ОФД – Варна, пък се изненадаха на небивалия интерес към народната музикална драма от Модест Мусоргски – “Борис Годунов”, – събрала близо 2000 зрители за няколкото си представления. Фаворитът на дружеството по брой зрители обаче – около 3500 – е “Царицата на чардаша”, оперета от Имре Калман.

След авангардния и естетски спектакъл “Пещерата и сенките” и тази година Кукленият театър продължи да радва възрастните с „Красотата спи” (по Зигмунд Фройд и Шарл Перо) на Теди Москов и „Красавицата и звяра” (по Жан-Мари Льопренс дьо Бомон), постановка на Вера Стойкова. Към момента тези две представления се очертават и като най-търсени за 2009 г.

Не всичко може да се обхване в две-три хиляди знака, но към новите случвания можем да добавим Фестивала на бразилската култура и импровизаторския празник Bridge your way, провел се на крайбрежната алея… А, да не пропуснем и “Дзифт” на Гърдев, който обра аплодисментите и “златните рози” от фестивала на българското игрално кино.