Нашиот кмет напоследък съвсем се ошашави. И започна да става весело. Първо реши, че някой застрашава аристократичната му осанка и достолепното му тяло, и си сложи въоръжена охрана. Което, както и да го погледнеш е направо абсурдно, тъй като и сред най-подземния ъндърграунд е безпощадно ясно, че ако някой реши да те гръмне и сто човека въоръжени до зъби чеченци да има около теб, не могат да те опазят. Впрочем, злите езици в обкръжението на Кирил Йорданов не без ирония доверяват, че кметът бил много притеснен да не го светне... Веселин Данов. А, сега, де! Веселин Данов може и да е “жесток” пич, но до този момент поне е показал, че за разлика от някои сигурни за втория си мандат кандидати за кметове, има брилянтен ум в главата си.

Дни по-късно, нашиот кмет, Кирето, се обърка и по въпроса за дебата за свободата на словото, който пък поиска синият лидер Янко Станев. И се засука в сложно-съставни изречения, от които на ехалето не им стана съвсем ясно на какъв точно дебат е готов кметът.

Аз нямам представа дали всичките тия реакции и маниери на поведение си ги режисира сам кметът, или т.нар. кметски екип му ги вменява под някакъв предлог. Важното е, че скудоумието рефлектира върху Кирил Йорданов.

Онзи ден имах премиера на поетичната си книга “Вход свободен”. Поканих на добра воля както кметът Кирил Йорданов, така и неговото пресаташе Благовеста Йорданова. Нито един от тях не дойде и предвид последвалите събития тяхното отсъствие си беше направо чест. Защото минути преди началото на премиерата не кой да е, а лично пресаташето на кмета разтревожено е звъннало по мобилния телефон на колежка - журналистка, за да я “инструктира” да следи “ще кажа ли нещо против Кирил Йорданов и общината и ако го направя веднага колежката да уведоми гласът на кмета!”. Много е любопитно, ако наистина бях казала нещо против кмета и колежката ми немедленно бе уведомила Благовеста Йорданова, какво щеше да последва. Дали въоръжената охрана на кмета нямаше да доприпка в поетична стъпка на премиерата, за да ми раздаде правосъдие?

По-голяма тъпотия от тази отдавна не бях чувала. Аз наистина нямам представа как е възможно Кирил Йорданов да допуска такива безумия да произлизат от неговия т.нар. доверен екип.

За сведение на нашиот кмет, Кирето: поезията не е територия, върху която някой да изсипва комплексираните си амбицийки, злобичката и безсилието си да бъде мъж във всякакъв смисъл. И ако измисленият екип на кмета продължава да си въобразява, че може да диктува, размахал пръст като незадоволена даскалица, на всеки какво, кога и как трябва да говори, то едно е сигурно - кметът Кирил Йорданов повече няма да е кмет.
Защото човек не може да спечели каквото и да е, когато е изтъкан от злоба и омраза.

Ако Кирил Йорданов не бе послушал шпиономанското си, ревниво пресаташе и бе дошъл на премиерата на книгата ми, щеше да се смали като джудже пред силата на поезията, която обедини хора, които иначе са тотално различни един от друг. И щеше да получи комплекс за малоценност от боса на ТИМ Марин Митев, например, който показа, че е мъж. За разлика от кметчето ни Кирето.
Що така си се качил горе на черешата бе, Кире?

Веселина Томова