Щом не върви, не върви. Социалният президент на България има все повече поводи да спре да се занимава с нарцистично самолюбуване, популистки инициативи и кроежи за противоествено удължаване на политическото си битие. И да се захване с тъжно-философски разсъждения за тежката си карма и начините, по които е успял да я заслужи в предишен или настоящ живот, като сътрудник на ДС, като държавен глава или като най-обикновен авджия-ентусиаст.

Да си спонсор на сегашния президент и кампаниите му, по всичко личи, е почти толкова рисковано начинание, колкото например да се появиш в свърталище на Ал Кайда с Библия в ръка. Не толкова отдавна стреляха по коментирания именно като спомоществувател на Гоце Манол Велев, сега пък европартньорите ни от ОЛАФ посочиха Людмил Стойков като едно от главните действащи лица при измамите и кражбите на средства, отпуснати по програми на ЕС. И… какъв неочакван сюрприз!!! Оказа се, че пак идело реч за лице, за което се предполага, че е проявявало склонност да си развързва кесията тогава, когато социалният ни президент почувства остра необходимост от по-близък контакт с нечия благосклонно развързана кесия.

Всъщност, неприятните съвпадения съвсем не спират до тук. Да припомним ли, че посоченият не толкова отдавна от Ревизоро субект с прякор Маслинката (за съмнителен внос на цигари) се оказа брат не на кого да е, а на един виден и пламенен последовател на Първанов, действащ по схемата “Един е Гоце и Гранитски е неговият пророк”.

Как ли успява Гоцето все с такива ортаци да се събере?

Всеки на мястото на Първанов би се почувствал някак неловко ако се окаже, че именно той е общият знаменател в публичното пространство между брата на една Маслинка, един отстрелян при съмнителни обстоятелства и поради съмнителни причини “добре облечен бизнесмен” и друг, посочен като шампион в новия национален спорт на българската политико-икономическа върхушка – злоупотребите с еврофондове.

Всеки на мястото на Първанов би се запитал тъкмо той ли е най-подходящият човек, който да громи слабостите на политическия модел и да се пише първи борец срещу политическата корупция.

Разбира се, президентът ни нито ще се почувства неудобно, нито ще се замисли. Той не се почувства неловко тогава, когато лъсна принадлежността му с кървавата ДС, а по този повод се замисли само дотолкова, колкото да измъдрува как да се оправдае и изклинчи от отговорност.

Клинчене от отговорност, опасни връзки, нелепи ловни излети в неподходящи моменти и стремеж към надхвърляне както на отредените му по Конституция правомощия, така и на собствената непретенциозна компетентност – с това ще запомним, видно е, двата печални мандата на Георги Първанов като държавен глава.

Но, ако перифразираме една известна поговорка, щем не щем трябва да признаем, че днес сме в ситуацията “каквото си избрало, такова му олицетворявало единството на нацията”.
Жоро Георгиев