Ние българите имаме много странна представа за злото. Като че ли целият ни свят е изграден от… по-малко зло и по-голямо зло.За нас добро няма!Или най-малкото все не го виждаме.
Което си е пълен абсурд!

Не че е съвсем невъзможно, ама точно в нашият случай, не е вярно.
Не е вярно, че тези, които посочват колко лоши са управляващите… също са лоши.
Просто онези от ОЛАФ ни показаха как се работи. Те не бяха длъжни да се съобразяват с властта в София и… не го направиха. Дойдоха, видяха и написаха един доклад, в който, ако нещо е спестено, то е заради доброто възпитание и европейската дипломатическа традиция.

Ние може и да си нямаме представа как изглежда доброто, но в Брюксел очевидно разграничават добро от зло.
За сега от там идват сигнали предимно за това кого НЕ харесват. При това сигналите са обосновани. И не са от вчера.

Още на срещата на НАТО в Букурещ (2 до 4 април 2008г.), посветена на разширяването на Алианса, президентът Георги Първанов не беше поканен. Тогава малцина обърнаха внимание на този факт. Държавните и правителствени лидери на държавите-членки на НАТО обсъждаха такъв важен въпрос като разширяването на Алианса, състояха се заседания на Комисията НАТО -Украйна и на Съвета НАТО-Русия. Българският президент обаче наблюдава обсъждането от София.

После дойде доклада на ОЛАФ и нещата съвсем си дойдоха по местата.
От Брюксел (НАТО и ЕС) не сгрешиха нито един път, посочвайки злото в българската политика.
Там, където нямаше как, намериха къде (в Букурещ) и просто се разграничиха от злото.

Няма какво да се лъжем! Българската политическа практика показва, че именно президентската институция е тази, около която се съсредоточава много сериозен властови ресурс. Всички си спомнят например за ролята на президента Желю Желев при падането на правителството на Филип Димиторв. Именно Желев беше в дъното и на елиминирането на Петър Берон от битката за поста министър-председател на Република България. По–късно президентът Петър Стоянов изгради основата, върху която се надгради дясната опозиция на БСП и това доведе до падането на правителството на Жан Виденов.

Истината е, че без властови ресурс в България нищо не става!
От БСП направиха само една грешка и тя е на път да им създаде много сериозни проблеми. Допуснаха Бойко Борисов до много сериозния ресурс на Столична голяма община. В стремежа си да изпуснат парата на вътрешнопартийното напрежение и да елиминират вътрешните си опоненти, червените просто подариха София на Борисов. Остава да видим дали ресурсът на Община София може да се мери с този на президентската институция.

Ще бъде интересно да се наблюдава бъдещият неизбежен сблъсък. Прави са онези, които виждат като основен враг на опозицията Георги Първанов (а не Станишев). Прави са и онези от управляващите, които считат Бойко Борисов за много по-опасен от останалите десни.

И едните, и другите обаче, трябва да имат нещо много важно предвид.
Ние, че ще гледаме сеир, това е ясно.
Ама онези, от Брюксел, не само ще гледат.
Ще гледат и ще… видят!
Антон Луков