Някак между другото отшумяха новините около резултатите от изборите за Европарламент. Факт е, че европейската десница спечели тези избори с разгромен резултат, но политическият елит в милата ни татковина сякаш не знае как да реагира адекватно на събитията.

Чистата статистика според ВВС и БГ радио :
Близо 350 милиона души в 25 държави имат право на глас в избирането на 732 депутати в парламента в Страсбург. Това са най-мащабните избори в историята на ЕС.

В изборите са участвали общо 44,2% от избирателите. На изборите за Европейски парламент през 1999 г. участието в тогавашните 15 членки на Евросъюза бе 49,8%.
Заради разширяването на ЕС с още десет страни броят на местата в Европарламента от 626 бе увеличен на 732.

Десният блок на европейските християндемократи в Европарламента получава 274 места, което е с 42 места повече отколкото на предишните избори. Парламентарната група на социалистическите партии ще има 199 места (с 24 повече), а либералните демократи - 67 места (с 15 повече). Зелените имат 3 места по-малко отколкото през 1999 г., а Европейските обединени леви партии с 13 по-малко.
Депутатите от Парламентарната група Съюз за национална Европа ще бъдат с 5 повече, а групата За демократична Европа - колкото и на предишните избори. 68 депутатите не влизат в никоя група.

Какво общо има сухата статистика и резултатите от тези “най-мащабни избори в историята на ЕС” с политическите процеси в България?
Освен всичко друго, победата на европейската десница е и послание.
Утре БСП може и да победи на бъдещите парламентарни избори в страната, но иска или не иска БСП (ако получи мнозинство) ще управлява в дясно “еврообкръжение”. При това, на червения елит ще му се наложи да жонглира при търсенето на точен баланс между европейските амбиции на България и традиционната за социалистите проруска политка.

Ако дясната вълна в Европа, бъде подкрепена от преизбирането на президента Буш в Щатите, тогава спокойно можем да твърдим, че социалистите ще имат стратегическа нужда от коалиционен партньор, способен да води диалог с Евродесницата и Американската администрация. Странното в случая е, че вече има податки за това кой има мерак да изпълнява незавидната роля на червен сателит. Публична тайна в цялото българско обществено пространство е съвпадението на интереси между БСП и ДСБ-Костов. Никой не се съмнява, че социалистите заедно с “Командира”, дирижират атаките срещу Стефан Софиянски и сините кметове в Пловдив и Велико Търново. Излишно е да споменаваме, че сред опонентите на Иван-Кастовата партия няма нито един червен кмет. Доколко тази игра ще става още по-открита и безпардонна, тепърва ще имаме удоволствието да видим.

По-интересно обаче е какво няма да видим, ако успешно се реализират плановете на БСП и Иван Костов.
Добре известно е, че в съвременния демократичен свят никой няма право да се намесва във вътрешните дела на суверенна държава като България.
ОК! Десният политически елит на Европа остава безучастен и безразличен към ставащото в социалистическа България! Милата ни родина е “независима”, сама с грижите и неволите си, в ръцете на добре познатия ни “кадрови потенциал” на БСП!?!

Ами БСП + гладните вълци на Костов?
Какъв ще е ефекта от безконтролна власт в ръцете на червените кадровици не е много трудно да се досетим. Ключови фактори в йерархията на социалистическата партия като Румен Овчаров и Румен Петков са пряко свързани с наследството на правителството “Виденов”. И ако нещастията, които сполетяха България през 1996 г. бяха плод на закономерност, втори провал на БСП, управлявана от същите хора ще превърне най-новата българска история във фарс.
Колкото до хората на Костов... тях ги интересуват неща, нямащи абсолютно нищо общо с благополучието на България.
Попитайте Гад Зееви!

Антон Луков