Само две изречения каза "господарят на мълчанието" и предизвика политическо земетресение. Вялата и разлигавена предизборна кампания, в която се обсъждаха само артефакти, а не самите факти, бе взривена. Царят каза, че няма да подкрепи "мандат за управление на БСП, нито правителство, ръководено от Коалиция за България. Реакциите се движеха в амплитудата от "царят мина вдясно" до "не му верваме". Вдясно, без да се усетят, че посяга на електората им, го приветстваха, че е оценил най-после нуждата от десноцентристко управление и спряха провокативния клип, в който Симеон се превръща в Станишев. Дори един Евгений Дайнов повярва, че царят се е преродил в премиер и се е сдобил с партийно съзнание. Ахмед Доган заговори за "предателство към страната". А финансовият мозък на БСП Георги Кадиев заяви, че очертаващата се коалиция БСП с ДПС е най-лошото, което може да се случи на страната.

Почти няма спор защо именно сега царят прави толкова радикално изявление, но защо всички са изненадани, сякаш били приспани от неговата публична пасивност? В деня, когато излезе интервюто на царя, миналия понеделник, в рубриката ми в този вестник под заглавие "Всичко е само игра, всичко е само спектакъл", бях написал: "В оставащите до изборите дни ще се симулира жестоко противоречие между двете партии". Имах предвид, че според социолозите НДСВ може да спечели около 3% допълнително, ако "публично отхвърли идеята за коалиция с БСП". Ето че стана. Въпросът сега е лъже ли царят?

Не, царят нищо не лъже. Не защото не му е присъщо. Просто няма нужда. Защо той нищо не казва? Казал бил, че няма да подкрепи правителство на БСП. А някога да е казвал или дори намеквал, че е възможно подобно нещо? Та нали правителството на левицата с мандата на БСП във всички случаи ще означава, че премиер ще е Станишев или който и да е друг, но не и самият цар. Но той не казва, че не би приел подкрепа от БСП, ако състави правителство с мандата на НДСВ. Както и БСП не декларира, че няма да подкрепи правителство, доминирано от НДСВ. И най-накрая той не казва, че се обявява за десноцентристка коалиция. Нито той, нито Пламен Панайотов в ролята на апостол Павел. Сценарият е съвсем друг. Съжалявам, че трябва отново да се самоцитирам, но с това само искам да докажа, че не съм повлиян от никого, освен от собствените си принципи. И така, доста отдавна, още преди да започне официално предизборната кампания, в тази рубрика в два последователни броя публикувах "песимистична" и "оптимистична теория за парламентарните избори". И двете теории базирах на една и съща прогноза: "Тези избори са с предизвестен край. Не толкова кой ще ги спечели, а кой ще управлява. Сценарият е ясен и вече договорен. Мандатът за новото правителство се дава на БСП, която е на първо място, но няма абсолютно мнозинство. Тя го връща, защото никой не иска да прави коалиция при неин мандат.

Мандатът отива при царя. Той обяснява, че е над партийните страсти и предлага правителство на националното... каквото си искате. Без да се сключва официално споразумение за коалиция, БСП, вероятно и ДПС и който още си иска, подкрепят кабинета. Царят е премиер. По-малко вероятно е десноцентристка коалиция, но и при нея царят пак ще е премиер. По-малко вероятна, защото дясната формация по-трудно ще приеме кабинет, в който не е ясно представена. Социалистите винаги предпочитат да стоят свенливо в сянка и оттам да управляват, демократите - обратното, обичат да се пъчат, да ги снимат, да се виждат. Е, кажете ми, моля, противоречи ли с нещо казаното от царя на тази перспектива?

Впрочем с тези две изречения Симеон прави двоен удар. Освен че изяснява заявката си за премиер и посяга на десните избиратели, той се заявява и като обединител на десницата, дори тя утре заедно с него да бъде в опозиция. Това по същество би означавало възстановяване на двуполюсния политически модел, в който центърът изчезва, ДПС отива вляво, а вдясно има доминираща партия - НДСВ, която обединява парчетиите от някогашното ОДС и се готви да издигне царя за президент.

Както се убедихме, от страна на БСП нямаше никаква официална реакция на изявлението на царя, с изключение на кандидата за бъдещ финансов министър Георги Кадиев, който се ужаси от мисълта, че ще трябва да работи под натиска на ДПС. Ако в БСП се плашат от нещо, то е именно вероятността да управляват заедно с ДПС, което сега се устреми към създалата се пролука в отношенията на левицата с НДСВ. Във всеки случай има достатъчно силни фактори в лявото пространство, за които развитието на събитията следва желания и предначертан от тях път - това са президентът, генералското движение, финансовата олигархия, бившата стопанска върхушка. Те виждат в един кабинет, оглавяван от царя, не само възможност да реализират личните си интереси, но и гръмоотвод за трудните времена, които ще преживее страната при все по-усложняващата се обстановка около бъдещето членство в ЕС.

Да не забравяме впрочем, че царят е многовариантен играч. Интересно, че никой не забеляза второто изречение от неговото изявление, а именно, че като прагматик не обича да отхвърля нищо априори.
Иван Гарелов
в-к “Новинар”, 13 юни 2005г.