Голяма новина - интервю на Георги Марков, вбесило десницата и събудило я от летаргията. Препрочитам интервюто и не мога да разбера какво точно я е изненадало и вбесило. Ако става дума за някои идеи на "родения в дантели" автор на изразите "седесарски шут" и "избори до дупка" бивш син идол, отнасящи се за промени в Конституцията, то те нито са нови, нито са толкова радикални, че да бъдат заклеймявани като фашизоидни. Не би трябвало да е голяма изненада и позицията му за разширяване на президентските пълномощия, нито пък да се тълкува като пряка подкрепа на действащия президент. По-скоро би могло да се каже, че Георги Марков се грижи за утрешното си битие като президент, ако се кандидатира и бъде избран. Но това е в сферата на шегите. По-същественото е, че той оказва много по-голяма подкрепа на Първанов именно чрез собственото си кандидатиране. Георги Марков няма да обедини десницата зад себе си, но във всички случаи ще увлече със своето красноречие и носталгично излъчване няколко процента от десните избиратели и ще улесни победата на Първанов. Някои наблюдатели дори подозират, че именно с тази цел е създадена новата партия от някои известни политически кукловоди. Още по-малко би трябвало да са изненадани посветените от острите нападки срещу Сакскобургготски от страна на човека, който се самоизтъкваше, че е "довел" царя в България. Георги Марков не бе удовлетворен от Симеон в своите амбиции, след като изтече мандатът му на конституционен съдия и сега дава израз на личната си отмъстителност, облечена в политическа риторика. Тогава, какво толкова вбесява десните лидери?
Струва ми се, че те всички са безкрайно изнервени от ситуацията, в която се намират - очевидно недостатъчни сами по себе си за сериозен политически успех, те правят плахи стъпки към търсене на общи позиции за президентските избори, като страшно внимават да не накърнят с нещо политическите клишета, в които сами са се вкарали. За Иван Костов клишето е, че ДСБ е пазителят на десните морални ценности, а критерий за тяхното опазване е да не се правят никакви опити за сближение с НДСВ. Защо? Защото, видите ли, царистите влезли в коалиция с БСП. За Костов и хората му всеки, който дори си е помислил за НДСВ като възможен стратегически съюзник, е предател на десницата. За Петър Стоянов и остатъците от СДС клишето е, че всеки, който е напуснал партията майка, трябва да се покае. Тези клишета са толкова претрупани с митология, че са се превърнали в капан за техните носители, от който те не могат да се измъкнат, за да отговорят на реалностите на времето.
А реалностите са следните. Дори да намерят общ език и общ кандидат за президент, СДС и ДСБ не са в състояние сами да постигнат дори приличен изборен резултат, който би се изразявал поне в отиване на бараж. Реалностите диктуват, че никакво възраждане на десницата на може да се състои без съюз с десноцентристката НДСВ, която е втора партия по изборни резултати. Никой не би могъл да отрече, че по време на своето управление НДСВ провеждаше истинска дясна политика в областта на икономиката, нещо, с което не могат напълно да се похвалят другите десни правителства. Никой не би могъл да отрече, че в НДСВ се оформиха млади политически лидери, които в много по-голяма степен са завършени десни политици, отколкото плеядата "десни" левичари в СДС. Така че няма никакви идеологически пречки пред стратегическия съюз с НДСВ.
Другото клише - НДСВ управлявала заедно с БСП - не издържа нито на проверката на историческата памет, нито на изискванията на отговорното политическо поведение. Нека припомним, че самият Иван Костов участваше като министър на финансите в правителството на Димитър Попов, което, както и да беше наричано, си беше правителство на широката коалиция. Това бе подчертано наскоро и от президента Желев. Да, ще отговорят фанатиците, но тогава страната бе в безизходица и това беше единственото възможно решение. А нима с оглед на критичната ситуация за членството ни в ЕС страната не бе изправена пред безизходица за последните парламентарни избори и създаването на широката коалиция не бе единственото възможно решение.
Не бе толкова отдавна, в края на миналия парламент, когато ДСБ водеше преговори с БСП за сваляне на правителството на НДСВ и съставяне на експертен кабинет. Така че клетвите срещу НДСВ са несъстоятелни. Все някога бившите лидери на СДС трябва да преглътнат обидата от това, че царят ги би на изборите и ги свали от власт. Сега има нови реалности.
Сега десницата в България е изправена пред толкова отговорни решения, че всякакво робуване на измислени за собствена употреба клишета е вече не само излишно и смешно, но и крайно безотговорно спрямо десноориентираните хора в България, които търсят своя партиен изразител. В политиката смелите решения, които рушат догми, митове и клишета, имат способността да предизвикват трусове, да разместват политическите слоеве и да създават нова политическа действителност.

Иван Гарелов

В-к “Новинар”,16 януари 2006г.