“София, Брюксел и Вашингтон водят от средата на миналата година разговори за включване на България в бъдещия противоракетен щит на САЩ, чието изграждане ще започне от 2011 г. Това съобщиха източници от Министерството на отбраната.
Като военен министър Николай Младенов е разговарял по въпроса по време на работното си посещение в САЩ в края на октомври миналата година.

НАТО вече е сондирал София и за разполагане на подобен радар на връх Ботев. Това е станало през мандата на бившия министър на отбраната Николай Свинаров. Официално предложение не е имало, но и България си е замълчала и не е отговорила на сондажите, разказаха отлично информирани източници”.

Зад тази новина стои електронното издание на в. “Дневник”. А новината е толкова значима, че ще се въздържа да я коментирам по същество преди допълнителна информация и развитие на темата – не че се съмнявам в достоверността, но залогът е твърде голям, за да допуска спекулации.

Интересно е все пак да научим, че при управлението на Сакскобургготски България си е замълчала. Пред съюзниците!

Само си представете: ако сте в договорни отношения с някого, когото обявявате за свой най-близък приятел и съдружник, дали бихте отказали да му отговорите на предложение за проект от значение за общата ви стратегическа сигурност? Нима това не е враждебно ( спрямо съюзника), при положение , че има и други начини да му покажете приятелското си несъгласие?

Обърнете внимание на Брюксел като елемент от съгласуването. ЕС и НАТО са различни организации – ( част от ) Европа е в НАТО и НАТО е в ( част от) Европа, но това не ги прави равнозначни. Така е. На тази юридическа истина залагеше червената пропаганда, която се бореше да докаже, че България няма нужда да става член на НАТО ( чисто кремълска теза), за да бъде и част от ЕС. Формално е така, но на практика – в случай с такава съветска колония, като България, влизането в НАТО беше задължителна гаранция срещу руското проникване в ЕС.

Ще му се отели ли вола на Троянския кон на Русия в ЕС?

Иво Инджев/Ivo.bg