Покрай многото коментари около химна на МВР броди призракът на един „идеологически“ въпрос: къде се преливат симпатиите на разочарованите от БСП и защо?
Темата не е моя измислица. Поднася я на тепсия (едно време на плочите с музика на жаргон казвахме „тепсия“) самият вдъхновител (по собствените му думи) и изпълнител на произведението Веселин Маринов. Пред различни медии той обяснява, че от емблематичен за червените митинги певец и личен фаворит на Жан Виденов се е превъплатил в симпатизант на ГЕРБ просто защото се е разочаровал от БСП.

Макар и да е позатихнал (временно, според мен), този въпрос за дясното представителство в страната е неизбежен рефрен от дясното надпяване. То неминуемо присъства в масовия хор на фона на соловите политически изпълнения. За известно време междуособиците по този тема бяха приглушени, но гласовитият Маринов без да иска дава повод отново да се запитаме: представя ли автентично ГЕРБ дясното в България?

Не ми е известно нито една „знакова фигура“ (обичам този израз – универсално се използва и за престъпниците) от червения сектор да е дезертирала при противника от СДС или ДСБ. Няма и как. Няма да бъде приета. Докато в ГЕРБ е пълно с такива дезертьори – на общинско, кметско, както и на национално депутатско и министерско равнище. Освен че биват приобщавани без проблем, въпросните дезертьори очевидно се чувстват в свои води в ГЕРБ. Самият химн на МВР е феномен, който илюстрира това настроение.

Точно година след категоричната, но недостатъчна за формиране на собствено парламентарно мнозинство победа на ГЕРБ, очевидно измаменият в очакванията си тогава Иван Костов обяви провала на това управление по отношение на реформите, които е пропуснало да направи. Оценката му остана без отговор от иначе честолюбивия Борисов. За сравнение: вицепремиерът Цветанов отвърна „ с опакото на ръката“ на подобна критика от страна на бившия премиер Станишев. В демонстрация на пренебрежение Цветанов репликира, че не е Станишев този, чието мнение има значение.

Трудно е да се каже още сега какво значение има избистрянето на спора за следващите (местни и президентски избори), но едно от малкото неща, които са на път да се изяснят на съмняващите се, е че ГЕРБ не представлява дясното. Това е твърде слаба „утешителна награда“ за всички, които твърдяха това от самото начало, но бяха принудени да замълчат пред изборната победа на Борисов и да преглътнат факта, че той така и не направи дясно коалиционно правителство, като го съветваха от ЕНП.

И още нещо се изясни. Опитите на червените да внушат, че всъщност управлявал самият (демон) Костов получиха категоричното си опровержение. Щеше ли „злодеят“ от ДСБ да си прави харакири с твърденията за провал на реформите, ако в тази червена интрига имаше и капка истина?

За прогнози на тази база е рано, но и да е късно за поуки с практическа стойност към днешна дата, няма да е излизшно да бъдат извлечени. И това ще стане особено актуално ако се наложи скоро да се запее химн за МВФ и валутния ни борд, който ни пази от …собственото ни, загърбено от Веселин Маринов минало време на Жан Виденов.
Иво Инджев/ivo.bg