Възможно е предстоящите местни избори в София, Пловдив и Варна да станат още по-интересни заради сериозните сигнали, че ще се гласува и за районни кметове. Темата, макар и все още в зародиш, заслужава необходимото внимание, най-малкото защото иде реч за райони с население от 50 до над 100 хиляди души. Ако на някой подобно обсъждане му се струва излишно, ще отбележим, че спокойно можем да наредим един район като “Приморски” във Варна с население от над 120 хиляди души сред … най-големите градове на страната.

Освен количествените критерии, особено важно може да се окаже и качеството на законодателния процес. В зависимост от духа на гласуваните в парламента промени, Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ може да предположи по-голяма самостоятелност не само на общините като цяло, но и на районите.

Най-новата история на Варна след 10 ноември 1989 г. помни различни варианти, според които районите кметове ( а да не забравяме и районните съвети ) са упражнявали своите правомощия.

По време на първия мандат на СДС и Христо Кирчев (1991-1995г.), районите във Варна бяха единайсет (11). Районните кметове тогава се наричаха „кметски наместници”. Назначаваше ги пряко кметът на Варна. И пак кметът на Варна ги уволняваше. Районите нямаха собствен бюджет и имаха предимно обслужващи и административни функции! От липсата на собствен бюджет следваше, че кметските наместници нямат право да се разпореждат и да стопанисват общинска собственост. Такова право имаше единствено кметът на Варна. Една интересна подробност от онези години - тогавашният Общински съвет също бе делигирал правата си върху общинската собственост на кмета на Варна. Тоест, никога в демократичната история на морската столица, никой кмет не е имал толкова голяма власт, каквато имаше Христо Кирчев през първия си мандат.

На изборите през 1995 г. за първи път гласувахме пряко за районни кметове. Районите бяха уедрени и във Варна станаха пет (5 ) на брой. Най-голям като територия и население бе район “Приморски”, най-гъсто населен бе централния район „Одесос” и т.н. Избрани бяха следните районни кметове - Иван Недялков (район „Одесос”), Алексей Соловьов (район “Приморски”), Аврам Тодоров (район “Младост”), Янко Станев (район “Владислав Варненчик”) и Йови Йовев (Район “Аспарухово”). Те вече разполагаха със собствен бюджет, гласуван от Общински съвет-Варна. Поеха първичният контрол над дейността на сметопочистващите фирми. Получиха и право да управляват общинската собственост, намираща се на територията на съответния район. Нямаха обаче права на разпореждане с общинската собственост без решение на ОбС. Това право си остана за Общинския съвет и кмета на общината.

Освен това, тогава се гласуваше и за Районни съвети – идентични като организация и дейност с общинския съвет, но по райони.
Заслужава си да се отбележи, че опитът от този период показа, че районните съвети са излишна институция. На практика се получаваше така, че най-важните решения (например бюджет, численост и структурата на районната администрация, контролните функции по отношение на чистота, правомощията по прословутия чл.120 от ЗТСУ/временните търговски постройки/ и т.н) се гласуваха от общинските съветници. Ако с нещо не са съгласни районните съветници, те няма как да прегласуват ( да отхвърлят или обратното - да препотвърждават) решенията на общинските, просто защото са по-нискостоящ в йерархията орган. Тоест, след като не са ясни функциите на нещо, то по-добре е това нещо да не утежнява и без това сложната комуникация в общината. Единствената що-годе “позитивна” роля, която изпълняваха районните съвети в онези не толкова далечни времена, може да се опише накратко като чудесен начин за задоволяване на личните амбиции на максимален брой партийни функционери. Тъй като местата в листите за общински съветници и за кандидат-кметове обикновено са спорни и все не достигат, районния съвет се явява нещо като отдушник. Резервен вариант за играчи, изпаднали по една или друга причина от по-сериозните вътрешно-политически битки.

За местните избори през 1999 г., районите във Варна отново останаха пет („Одесос”, ”Приморски”, ”Младост”, ”Аспарухово” и “Владислав Варненчик”). Този път обаче, законът не разреши пряк избор на районите кметове. С тази задача бе натоварен общинският съвет по предложение на кмета. Технологията допускаше провеждането на два опита за избор по предложение на кмета на общината. Междувременно за градоначлник на Варна вече беше избран Кирил Йорданов. Презумпцията в закона беше, че кмета на голямата община носи най-големите отговорности и той трябва сам да посочи хората, с които иска да си партнира. Предложенията на Йорданов, обаче, бяха отхвърлени. При така стеклите се обстоятелства, на основание ЗМСМА се изискваше общинските съветници да направят избор по предложение на мнозинството в общинския съвет. Важното уточнение в случая е, че пак общинският съвет е органът който гласува и … смяната на районен кмет. Все пак, непрекия начин на избиране, като че ли намали в известна степен относителната тежест на районните кметове. Според тогава действащия закон районни съвети въобще не бяха избирани.

През 2001 и следващите я години, имаше само козметични промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, в частта му, касаеща районите. По отношение на задълженията и правомощията на районните кметове може да се отбележи, че ситуацията беше почти идентична с предния мандат. Просто с идването на новото мнозинство в Общинския съвет, на някои районни кметове им бяха прекратени правомощията преждевременно.

Като цяло, през годините се забелязват няколко важни тенденции. Определено може да се каже, че постепенно органа на изпълнителната власт - районен кмет, набра инерция и има своето място в структурата на големите общини. В зависимост от това дали закона допуска пряк избор от народа, се забелязва допълнително укрепване на авторитета на районния кмет.

При избор от страна на общинския съвет (непряк избор от гласоподавателите), се забелязва ясно изразена необходимост районните кметове да се съобразяват, освен с кмета на общината, и с действията на председателя на Общинския съвет (за да са добре с мнозинството в ОбС). Тоест, появява се още един допълнителен натиск, освен традиционните oотношения: общински кмет – районни кметове.
Между другото, именно все по-натрапчивото овластяване на общинските съвети е другата, много видима през годините тенденция. Докато в първия мандат на Христо Кирчев, съвета даже беше прехвърлил правомощията си по отношение на общинската собственост на кмета, то днес сме свидетели на много сериозно и напълно равноправно партниране и взаимен контрол между кмет и председател на общински съвет. Съответно надолу по вертикала може да се каже и за взаимодействието между шефовете на комисии в общинския съвети и директорите на дирекции в общинската администрация. В прогнозите си някой стигат даже по-далеч. Предполага се, че за в бъдеще е възможно ролята на общинския съвет да нарастне спрямо тази на кмета на общината. Това със сигурност ще повлияе и на ситуацията около районните кметове, на които често се налага да балансират между интересите на кмета и на общинския съвет.

Разбира се, не трябва да се забравя и нещо много важно - освен всичко друго, районния кмет е и политическо лице. По какъвто и начин да бъде проведен избора, първата битка винаги е вътре в … партийните редици, срещу потенциалните конкуренти. Към днешна дата специално във Варна няма случай на пряко избран районен кмет, който да е бил независим.Това не означава, че е невъзможно някой ден някой да стане районен кмет без партийна подкрепа. Трябва обаче да се има предвид нещо много важно - горко на независим районен кмет в отношенията му с … общинските съветници. Те, както всички знаем, се избират пропорционално чрез партийна листа или чрез листа, съставена от някое икономическо лоби, мимикрирало в движение. Горе-долу работата заприличва на “Сам сред вълци”.

При всички положения ще бъде интересно да наблюдаваме в отделните партии процесите на издигане и налагане на кандидати за районни кметове. Още от сега в морската столица се спрягат няколко имена на бивши и настоящи районни кметове – Янко Коренчев (за “Аспарухово”), Иван Недялков (за „Одесос”) и Пламен Градинаров ( за “Приморски”). Вероятно не е без амбиции и Алексей Соловьов (пак за “Приморски”). Преобалдаващата част от споменатите имена са на бивши кметове на районите.
Колкото и странно да звучи, на финала са възможни всякакви безумни варианти. Например, сред районните кметове във Варна да няма нито един от тройната коалиция. Има даже вариант, при който въобще да са изключени класическите партии. Как ли ще изглеждат районните кметове от „ГЕРБ” , „Атака” и някое от бизнессдруженията при взаимоотношенията си с Общински съвет, доминиран от тройната коалиция?

Остава само да видим дали закона ще позволи пряк избор на районни кметове в София, Пловдив и Варна.Тази и още ред други загадки (примерно ще се промени ли броят на общинските съветници) ще се изясни до броени седмици.
Каквито и да са промените, дано да са за добро!
Антон Луков