Откакто Желязко Христов е лидер на КНСБ, шоуто се превърна в начин на живот на синдиката. То не бяха македонски песни, кукерски шествия, ритуални погребения, раздаване на самурайски мечове, часовници, кукли и т. н. Досега проблемът можеше да мине за личностен. Сега обаче се превръща в принципен, защото последната изява на профпредседателя цели да повлияе на развитието на най-шумната досега приватизационна сделка - "Булгартабак". На практика

КНСБ се опитва да измести държавата в преговорите

за продажбата на тютюневия холдинг.
Два дни поред синдикатът се среща с кандидат-купувачите, преценява офертите им, задава разясняващи въпроси, поставя условия. На финала КНСБ ще прави собствена класация на офертите, която ще връчи в Агенцията за приватизация. Нещо повече, профсъюзът ще иска да сключи и нотариално заверено удостоверение, гарантиращо ангажиментите за запазване на работните места, спазването на колективния трудов договор, изплащането на просрочените задължения и за количествата изкупени тютюни и произведени цигари.
На пръв поглед подобни изисквания към кандидат-купувачите са логични. Проблемът е, че не е работа на КНСБ да им ги поставя. Това е задължение на държавата в лицето на Агенцията за приватизация.
Нито един закон не позволява на

синдикатите да се месят по този начин в приватизационната процедура

Те са партньор на собственика на предприятието - преди приватизацията това е държавата, след това - съответният частник. Т.е. социалните ангажименти, които ще се поемат от новия собственик, трябва да са договорени преди приватизацията с Министерството на икономиката като принципал и Агенцията за приватизация като продавач. Или след раздържавяването. Но един синдикат няма какво да прави по средата на процедурата, да препитва кандидатите и да им поставя условия. Още по-малко да иска нотариално заверен документ за неща, които би трябвало да са вписани в приватизационния договор. В противен случай хаосът в икономиката ще стане пълен. Какво например ще се случи, ако в приватизационния договор са записани едни социални ангажименти, а в споразумението с КНСБ - други?

Кой документ ще е по-валиден за новия собственик,

а и в съда, ако се стигне дотам? Подобен казус до този момент в нашата видяла какво ли не приватизационна история не е имало. А опасността е съвсем реална, защото в драматичната надпревара за "Булгартабак" кандидатите са готови да обещават и подписват най-фантастични неща, само и само да натрупат повече точки пред конкурентите си. Затова и КНСБ лесно намери общ език с всеки един от тях.
Има и още нещо. Какво ще стане, ако класацията на КНСБ не съвпадне с тази на АП (както най-вероятно ще стане, защото от изявленията досега личи, че фаворитът на властта "Тобако кепитъл" е най-малко харесаният кандидат-купувач от КНСБ)? Според Желязко Христов новият собственик ще бъде посрещнат със стачка. Синдикатът плаши със същото и ако АП не разреши подобряване на офертите на кандидатите. Нещо повече, символичните протестни действия започнаха още преди приватизационната процедура да е приключила и да е станало ясно какви ще са параметрите по сделката. Тогава срещу какви неизпълнени ангажименти стачкува синдикатът? И няма ли тези необмислени действия повече да навредят, отколкото да помогнат на работниците в "Булгартабак"? Защото не са един и два случаите, в които справедливо протестиращи си патят заради незаконно организирани стачки и лични интереси на синдикални лидери.
Всъщност освен

подозренията за лобиране за точно определен кандидат

има още една причина за внезапната активност на КНСБ. Практиката досега е показала, че синдикатите трудно виреят в приватизираните предприятия. Ако имат сериозни намерения, новите собственици правят това, което държавата не е посмяла - съкращават раздутия щат, спират нерентабилните производства, закриват дублиращите се звена. И изобщо не се церемонят със синдикатите. А и работниците са склонни да се откажат от синдикална защита, ако това означава да запазят работните си места. Затова Желязко Христов предприе тази тактика - извиването на ръцете на новия собственик започва, преди той да е влязъл във владение и да е започнал да диктува условията. И целта е не толкова защита на правата на работниците, колкото бетониране на привилегированата роля на КНСБ в "Булгартабак" и след приватизацията му.
От това как управляващите ще реагират на шоуто на Желязко Христов ще зависи каква тактика ще използват профсъюзите оттук нататък. Ако АП се поддаде на натиска и приеме хрумванията на синдиката, спектакълът със сигурност ще се повтори и при всички предстоящи сделки. А това няма да е добър атестат пред сериозните инвеститори, които и без това се оплакват от твърде широките профсъюзни права у нас.

Теодора Пеева
В-к “Сега”, 9 август 2002г.