Продължение...

---

Ситуацията е особено тежка в отдалечените казарми и в Северния флота – там изолацията позволява безнаказано да вирят престъпления, а възможност за бърза и адекватна намеса не винаги има или само при голям риск за живота. Да се достигне до тях и да се помогне, е като опит да пробие цивилно лице в Грозни. Жертви на изтезания в Северния флот днес са пълни инвалиди. Документираните побои са извънредно жестоки: ритуално чупене на кости и насилия, които не рядко съдържат нарязвания на крайници и гениталии. Ситуацията е толкова драстична, че не рядко към Комитета на войнишките майки се обръщат и командири на взводове или офицери, които, при опит да се съпротивят на тези престъпления, сами стават жертви или са заплашвани.

В отделна категория са постоянните злополуки и осакатявания при обучение, липсата на елементарна хигиена и храна, даването под наем на войнишки труд в услуга на частни лица или на властта в даден регион. При тези случаи рисковете за войниците и за близките им са големи, защото законът третира злополука при подобно “самотлъчване“ от гарнизона като самоволно причинена и инвалидът или семейството на починал войник не получава пенсия.

Документиран е случай за група от 53 млади войници, които след издевателства от старите войници и офицерите, на третия месец от встъпване в служба миналата зима бягат и преминават пеша над 70 км до централата на комитета на войнишките майки във Волгоград, за да потърсят помощ. Протоколите разкриват образи на лекари, които участват в насилията и в потулването на насилията с фалшифициране на експертизи или фалшиви показания по време на водените процеси от Комитета. Hо и на лекари, които рискуват живота си, за да опазят или получи възмездие животът на не един млад войник.

Документитe свидетелстват за чеченски бойци, които помaгат на руски войници при ужасни обстоятелства. И за руски войници, спасили от изнасилване чеченски момичета, за което биват пребити до обезобразяване във взвода си. За търговията с тела на мъртви руснаци и чеченци, търговия на руски и чеченски заложници, която процъфтява от години между руските офицери и ислямски главорези.

Известен става главният военен прокурор на Москва, който е съучастник на военното министерство в потулването на масови репресии над новобранци, нo след като е съден от Комитета и съвестта му проговаря, връща сам делото за ревизия, напуска работата си, за да е днес един от юрист-консултите на руските войнишки майки.

Те искат радикални промени в армията – искат професионална армия. Законът за цивилната военна служба е жесток – 4 години в погранични региони или в Сибир, при ненормални условия на живот, във военната индустрия без заплата – “това е робски труд за Путин и олигарсите във военния апарат, ние не желаем това и е срамно, че Съветът на Европа приветства и одобри приемането на този закон“. Жените се борят за младежите на Русия, но и срещу табуизирането на темата сред мъжете, които са преминали през този ад.

“Оптимисти ни прави фактът, че все повече бащи и мъже искат да ни помагат, участват в акциите ни, професионално ни оказват помощ в една или друга област. Вече не сме сами“, споделя Пономарьова. Водените над десетилетие документации, изнесените факти по медиите разкриват гигантската работа, която е свършена, а с това - животите, които са спасени, онези момчета и близките им, които са обезвъзмездени.

Все по-силна става социалната и икономическа помощ за работата на Комитета отстрана на фирми, банки и частни лица. “Всичко това говори, че в Европа и Русия имаме все по-широка публична подкрепа. Тези проблеми засягат всяко руско семейство. Все по-отчетливо те се осъзнават като наследство от старата система. А така се стига до осъзнаване необходимостта от реформи. Но Кремъл се противопоставя силно, военните олигарси и КГБ-наследниците имат голяма власт, настанени са в най-разновидни служби и организации. “Правят ни много проблеми чрез влиянието си, сплашват работниците ни, засегнатите войници и родителите им, рушат работата ни. Често се налага да започваме отначало. Особено след разкритите престъпления в Северния флота и изваждане фактите за истината за войната в Чечения нерядко наши сътруднички са били в смъртна опасност“, информира Валентина Мелникова.

Тя разказва и за висши представители от Синода на Руската православна църква, които сътрудничат на военното и вътрешното министерство, като за целта представят работата на гражданската организация сред провинциалните региони като продукт на западната пропагандна машина. И възпрепятстват по-бедни или необразовани родители да търсят правата си, като противоставят религията на правозащитните норми. Тъжен факт е, че, ако в тези случаи все пак родителският инстинкт надделява и подобни акции нямат голям ефект, то в национален мащаб пропагандата на клира е постигнала целта си – значителната част от руското общество споделя мнението на църквата, че в Чечения се води религиозна война между руското православие и исляма.

“Тази пропаганда успешно обслужва вътрешните цели на Кремъл, а пред Запада Путин я разширява в “руската борба с ислямския тероризъм“.“ Двете жени изразяват съжаление, че Западът приема това безкритично.

За да има по-голямо влияние в работата си в политически аспект, след двегодишно обмисляне Комитетът на руските войнишки майки решава да участва активно в политическите процеси като партия. Поради проблемите с регистрирането и условията за участие, новооснованата партия ще се яви на следващите парламентарни избори като фракция в коалиция с Републиканската партия – най-старата руска демократична партия. Работата за в бъдеще с либералите на Яблоко, с отделни граждански и хуманитарни организации са другият основен приоритет в политическата им платформа. Надеждите на войнишките майки за реформи в руското общество са ясно формулирани политически цели те са готови на всичко: “Ние проникнахме в Кавказ, за да спасим децата си, крайно време е да проникнем в руския парламент и в Кремъл. Знаем, че това ще изисква не по-малко усилие.“

През 1996 войнишките майки са номинирани за Нобеловата награда за мир от многобройни неправителствени организации, от всички жени депутати на християн- и социалдемократическа партии, зелените и социалистите в Европейския парламент. За жалост те не я получават. Но като реакция два месеца по-късно им е присъдена алтернативната Нобелова награда за мир. Руските жени получават други награди: 1995 в Женева - наградата за мир МакБрайд, 1995 в Осло - наградата на Норвежкия комитет за човешки права и свободи, 2000 в Берлин - хуманитарната награда на фондация “Фридрих Еберт“, 2004 в Аахен - наградата за мир по името на града, 2005 – наградата “Георг Елзер“ в Бремен.
Mediapool.bg.