На 24 януари съдът в Страсбург осъди Русия да плати еднократно обезщетение от 250 000 евро и солидна доживотна пенсия на брутално пребит и изнасилен руски редник и семейството му. Руските граждани отнесоха делото си до европейските правозащитни органи след две неуспешни дела в собствената си страна. Този случай не е единствен по рода си в Русия, но се превърна в прецедент поради бързо проведеното дело, публичността му в Европа и високото обезщетение, което Кремъл не оспори.

Два дни след това стана известен актуален случай, при който руски войник бе малтретиран в казарма до обезобразяване и пълна инвалидност. Тези две изключително брутални престъпления възбудиха множество обеществени дискусии в ЕС и Русия. Вниманието на Съвета на Европа също се насочи на изток, като негова комисия по казуса осъди в понеделник действията на руските военни части срещу цивилното население в Чечения и репресиите на руски командири срещу млади войници в пограничните райони.

За руски и международни правозащитни организации критичното състояние на морала в структурите на руската армия не е нова и изненадваща информация. Този път обаче съвпаднаха две събития, които добиха широка гласност в Европа. Нещо, което отдавна трябваше да се случи, според Комитета на руските войнишки майки. Само два месеца по-рано Валентина Мелникова, основателка и днешна председателка на комитета и Нина Пономарьова от центъра във Волгоград, член на националния координационен съвет, изнесоха доклади за катастрофалното положение с насилието в руската армия по време на извънредни срещи и конференции с европейски правозащитници и политици в Лондон, Брюксел и Берлин. И ако тогава фактологичният материал и данните нa комитетa предизвикаха ограничен ефект, тези дни докладите и работата му са център на политическите и медийни дискусии по скандалната тема.

Историята на комитета започва през 1989 г. Близо 300 руски майки на военнослужещи и донаборници основават „Комитет на войнишките руски майки“. Целта им в тази спонтанно образувана неправителствена организация е съблюдаването на човешките права на децата им, войници в руската армия. Водени от желанието да направят всичко по силите си, за да гарантират правата на децата си, с този граждански акт руските майки правят опит да принудят военните и правителството на Русия да спазват макар и малкото съществуващи в Русия закони за човешките права, в сферата на армията. За целта изискват от Кремъл прилагането на международните конвенции в руската армия не само при военни ситуации.

Основна част в работата им е цивилната борба срещу милитаризма в Русия и насилието в армията, срещу наследените от КГБ структури в изпълнителната и съдебна власт, които задушават още в зародиш всеки реформаторски процес.

Войнишките майки станаха международно известни през 1994 г., когато в началото на войната в Чечения самостоятелно влязоха в региона и изведоха синовете си по на 18 години, пратени да се бият там. По-късно те помагаха в хиляди случаи на други руски майки да открият децата си в месомелачката в Кавказ. Често откриват само телата им, укривани в складове от командирите на взводовете по 3 месеца, без да са уведомени родителите на убитите момчета.

С чеченски жени руските войнишки майки влизат в координирани и съвместни действия, въпреки всички заплахи от страна на правителството и военните. При немислими за обикновения човек условия, руски и чеченски жени спасяват взаимно децата си посредством изключително опасни акции. С изготвени листи с имена, водени от тайни куриери, жените достигат до райони, в които е опасно да мине дори въоръжен до зъби мъж. Там са децата им, от двете страни на фронта – руски и чеченски момчета. Обикновено процедурата и за двете страни е една: извеждат войниците, разменят ги едни на други в гори и пусти места, където могат да бъдат сигурни. Помагат в бягството и укриването на дезертьори от руската армия, поради опасността от саморазправа във взводовете им. На 8 март 1995 войнишките майки се отправят на предизвикалия международното внимание “Поход на майките за живот и състрадание“ - пеша от Моска до Грозни.

От комитета оказват юридическа и социална помощ на отказали да служат донаборници и на семействата им. Пишат петиции за промени в законите, организират протестни акции срещу президента Путин и правителството. През 1997г. при управлението на президента Елцин, благодарение на техния граждански натиск е въведен за първи път национален пенсионен фонд за родствениците на паднали в сражения войници, а през 1998 г. руската Дума дава амнистия на 40 000 дезертирали войници, издействана от войнишките майки след четиригодишна бюрократична борба с Кремъл.

Вече 16 години руските войнишки майки пледират пред руската Дума за спазване на човешките права и международните конвенции, както и за прекратяване на войната в Чечения. Работата в комитета днес е двустранна – политическа – спрямо инстанции и властта в Кремъл, военните и министерство на отбраната. И социално-просветна. В училищата майките провеждат редовни срещи, на които просвещават бъдещите наборници за тежките условия и садизма в руската армия. Същевременно ги запознават със законите, чрез които младежите могат да получат защита на правата си, респективно с начини за освобождение от военна служба. Центровете са отворени денонощно. В повече от скромни условия, в тесни стаи, без постоянни финасови средства и само с доброволен труд жените консултират и помагат на обърналите се към тях за помощ.

Доклaдите на комитета отвеждат в една действителност, в която злоупотребите, садизмът и безправието са дневен ред. Над 1800 жени в около 200 секции из цяла Русия работят по случаи в поделенията извън Кавказ, т.е. при цивилни условия.

И ако жертвите в Кавказ сред руските войници възлизат на около 250 000 осакатени, ранени, малтретирани и около 25 000 убити до сега, то в казармите извън Кавказ положението е не по-малко трагично: официалните цифри за злоупотреби с войници и убийства на войници в регионите извън Кавказ сочат около 23 500 жертви на година. Общото с Кавказ са побоите, осакатяванията, изнасилванията – те стават почти винаги при неизяснени обстоятелства. В много случаи жертвите са обвинени за дезертьори и като такива малтретирани или убити от собствените им другари и офицери – “при опит за бягство“.

---

Продължава тук...