Затварянето на мощностите на Кремиковци, не е изолиран случай в историята на държавните предприятия на Източна Европа. Преходът от държавна към пазарна икономика не се случи напълно, както в „чудовищата на комунизма” – символите на величието на комунистическата система, така и в съзнанието на хората, свързани с тези държавни оазиси на промяната.

Паралелът между съдбата на Кремиковци и един от символите на „падането на комунизма” – Гданската Корабостроителница – откъдето тръгват промените в Полша с движението на Солидарност и Лех Валенса не е буквален.

Кремиковци в съзнанието на българското общество, управляващите, работещите в него и синдикалистите, ангажирани със защитата на правата на работниците от „лошите инвеститори”, днес може да бъде сравнен с Гданската Корабостроителница само в една точка, която обаче е показателна за промяната на мисленето на бившите социалистически републики.

А това е отношението, както на управляващите, така и на гражданите в новите членки на Европейския съюз към тяхното миналото.

Само истината е интересна

Един от най-авторитетните икономически публицисти в Полша, Витолд Гадомски – озаглави анализа за съдбата на Гданската Корабостроителница в неделния брой на вестник „Газета Виборча” – „Злобният кикот на историята”.

Според него явлението на нежеланието за превъзмогване на посткомунистическото мислене изглежда като „кикот на историята”. В анализа си той описва отношението на полския премиер Доналд Туск, човек който преди 20 години е бил еднакво заинтригуван от либерализма и „Солидарност”, който подпомага стачкуващите предприятия, а днес избяга от стачкуващите работници от Корабостроителницата в Гданск.

Всичко това е заради опасенията, че годишнината от събитията в Гданск ще бъдат съпътствани от демонстрация на работници, който протестират срещу затварянето на предприятието.

Заради страх от демонстрацията на работниците от Корабостроителницата, той пренесе международните чествания за годишнината на Солидарност от Гданск в Краков.

Полският премиер е влюбен в Гданск, с Краков не го свързва нищо. Краков е старата столица на владетелите, консервативното и професорско гражданско население от 20 век. Това е готов сценарий за драмата на вожда, който предава революцията, която се е обърнала срещу бившия си активист. Само че това би било сценарий, в който евтините митове, закриват въобще непривлекателната действителност.

Днес, според анализа, синдикалистите организиращи в демонстрациите в Гданск са професионалисти, които отдавна нямат нищо общо с работата в предприятието.

Демонстрантите се обличат в униформите на работниците от корабостроителницата, които не носят всеки ден. Профсъюзът плаща дневна надница на демонстриращите, а неговите водачи са в близки контакти с активистите на популистката партия Право и справедливост.

През последните години на голямо внимание се радва сентенцията – само истината е интересна. Тя се използва, въпреки че за лоши каузи хора, които не са симпатични.

Идеологията забулва истината. „Работническат класа”, „борбата на работниците”, „правото на протест” са понятия от арсенала на идеологията.

Профсъюзът „Солидарност” от Гданската Корабостроителница, според Гадомски е участвал е упадъка на своето предприятие. Когато преди 11 години заводът банкрутира, е спасен от частното дружеството на Група на Корабостроителницата в Гдиня, „Солидарност” обявява на новия собственик война. Профсъюзите организират нелегални стачки, пишат доноси до прокуратурата, позволяват да бъдат използвани като инструмент в ръцете на местните политици от Съюза на демократичната левица (полските посткомунисти), който се стремят да си присвоят приватизираната корабостроителница.

Решението на популисткото правителство на Качински в Полша е за разделяне на двете финансово свързани предприятията Гдиня и Гданск.

Профсъюзните дейци до края са убедени, че никой няма да се осмели да посегне на историческата люлка на Солидарност и никой няма да се осмели да я ликвидира. Предпочитат тя да остане държавна, защото в държавната управляват синдикатите. А председателя на надзорния съвет и представил на синдиката „Солидарност” в него взима пари за това.

Когато обаче става ясно че въпреки усилията на управляващите посткомунисти, Корабостроителницата няма да оцелее като държавно дружество, Ръководителите на синдиката в предприятието, се съгласяват на приватизацията му, която се провежда в последните седмици от управлението на полските посткомунисти, на бързо, по непрозрачен начин.

Украинските инвеститори толкова много бързат да приключат сделката преди да изтече мандата на правителството, че не проверяват какво е истинското финансово състояние на дружеството и с какви социални тежести е натоварено то.

Едно от първите решения на новия собственик са загражденията около завода, за да се попречи на работещите в него, да бягат от работа и да си докарват допълнително пари в близките предприятия.

Дейците на Гданската „Солидарност” възприемат това като обявяване на война. Така изглежда истината за един държавен комбинат от комунистическото минало в Източна Европа.

Така изглежда и истината за „Солидарност” в Гданската Корабостроителницата. Само истината е интересна. /БГНЕС