За скандалите в МВР вероятно има много и все различни причини. От години обществена тайна са връзките между българските ченгета, българските политици и българската мафия. Това явление нито е уникално, нито даже е най-разпространено точно в България. Не че този извод би трябвало да ни успокоява, но все пак Холивуд сътвори сагата “Кръстника”, основавйки се на събития от американската и италианската действителност. Най-новата история на Русия също изобилства с подобни факти, събития и коментари (и игрални филми в стил “Кръстника”).

За разлика от причините и историята, преките последици от случващото се в българското МВР, обаче, може да се окажат много специфични.

Очевидно е, кой е големият печеливш - Бойко Борисов. Може би, е случайност съвпадението, че точно когато харизмата на кмета на София започна да поувяхва, избухна МВР-скандалът. Едвали е случайност обаче фактът, че Бойко Борисов страшно много бърза! Ако няма предсрочни избори, неговото кметуване ще се удължи прекалено много във времето, а от там и вероятността да бъде спечелено достатъчно мнозинство в следващия парламент, става все по - трудно осъществима.

И точно тук! След като всички са съгласни с горепосчения извод (за големия печеливш), започват осбеностите на българския политически живот. Иван Костов винаги е демонстрирал трудно скриваната си неприязън към Бойко Борисов. В същото време, именно ДСБ инициира и буквално изнуди цялата десница за вота срещу правителството на тройната коалиция. Всъщност няма значение дали вотът ще мине. По-скоро става ясно кой се натиска да управлява съвместно с евентуалния бъдещ премиер, за какъвто се гласи Бойко Борисов. Не знам кой към кого каква неприязън изпитва, но фактите са категорични – Иван Костов (чрез протежето си генерал Атанасов) е човекът, който най-активно отстоява каузата на Бойко Борисов за предсрочни избори. Последният пък, между другото, сякаш извади от колоритния си речник приказките за “Гаргамел”. Остава само двамата да се снимат за спомен в общ семеен албум. Както всички, ние знаем семейният албум е една такава книга, в която се събират спомените на лица с общ прозиход.


Като заприказвахме за общ произход(по бащина линия Татко Карло) няма как да не споменем свидетелствата на депутати( при това десни), че не веднъж са виждали Иван Костов и Румен Петков на дискретна раздумка в кулоарите на парламента(по-точно в онази част от сградата на парламента, която е недостъпна за очите на парламентарните репортери). Кой на кого дърпа конците и защо се помага на Петков с прибързан вот на недоверие, всеки сам може да си направи изводите. Странното в цялата работа е, че поне на пръв поглед двете тези (едната е свързана с опит за предизвикване на предсрочни избори и общо управление с ГЕРБ, а другата със закрепванто на Румен Петков и правителството на тройната коалиция) са взаимноизключващи се. Имайки предвид, обаче моралните устои на българските политици и навика им да се презастраховат като тъкат на няколко стана едновремнно едва ли някой в България ще се учуди на подобни главоблъсканици.

Парадоксите в българската политическа действителност продължват с доста по- разумната и сдържана позиция на останалата част от десницата. Формално погледнато, лидерът на СДС би трябвало да е много по-готов от Иван Костов за сътрудничество с ГЕРБ. Да, ама не! Предсрочни избори не се очертават(вотът по-скоро консолидира тройната коалиция) и СДС няма сметка да легитимира Иван Костов като лидер на цялата десница. Още повече, че според социологическите проучвания сините имат доста по-големи шансове от ДСБ да влязат в следващия парламент. Лидерът на СДС - Пламен Юруков, след първоначалните лъкатушения, води все по-праволинейна политика. Стремежът му да преодолее разцеплението в СДС и в цялата десница, както и да привлече разочарованите и изгонените, превръща СДС все-повече в естествен притегателен център за цялата десница. Погледнато от този ъгъл излиза, че е съвсем нормално политическата линия на Пламен Юруков, да влезе в директен конфликт с лидерските амбиции на Иван Костов. Оттам някак си съвсем понятно за българските политически стандарти пък изглежда сближението по оста ГЕРБ - ДСБ.

В тройната коалиция парадоксите са не по-малко от тези в опозицията. Мнозина се кахърят за рейтинга на БСП, вглеждайки се единствено в сатанизирания образ на Румен Петков. От същата тази партия, обаче е и Сергей Станишев. Ако Станишев надделе в битката за модернизация на българските спец-служби, то той ще е сътворил онова чудо, което НЕ се оказа по силите на никой преди него. Той ще е първият министър-председател на България, който ще е осигурил КОНТРОЛ над цялостната дейност на онази “държава в държавата”, която от години не счита за необходимо да се отчита пред никого. Иначе казно, ще станем свидетели на безпрецедентно ПРЕЧИСТВАНЕ на българския полтическиа живот.Десницата имаше своя шанс, но Иван Костов и Петър Стоянов го проиграха. Разбира се, Сергей Станишев може също да проиграе своя шанс. Прсто, може би няма да му дадат такъв.Може би никой няма шанс. Ще поживеем, ще видим. Именно от тази, до известна степен лична битка, ще зависи и бъдещето на БСП.

В ДПС изглеждат спокойни, а НДСВ като че ли никакви ги няма. Не е съвсем така. Едва ли някога ДПС ще излезе от образа си на етническа партия. Може би е възможно известно смекчаване на обществените нагласи и това смекчаване минава единствено и само през относително широка и задължително стабилна либерална коалиция. Тоест, НДСВ има своята много сериозна стойност в предизборния политичеки пазарлък. Без НДСВ, представянето на ДПС на бъдещите парламентарни избори сигурно ще бъде в своите нормални рамки, но пътят към властта в следващото правителство минава единствено и само през поне малко по-поносим за мнозинството българи образ на Ахмед Доган и на Движението като цяло.

Защото този път има и “Атака”! Счита се за сигурно , че “Атака” ще вземе своето в следващия парламент и няма да има трудности с преминаването на 4 (или 6)процентовата граница. Съвсем наскоро във витрината на Европейската общност, Белгия съставиха правителство само... 283 дни след изборите. И причината бе мъчителния пазарлък с националистите. На всичкото отгоре, не е ясно дали новото белгийско правителство ще управлява повече от няколко месеца, предвид страхотната неприязън (политическата омраза явно не е само български патент) между политическите сили в страната.

Очевидно, очаква ни не само гореща политическа пролет, но и извънредно интересно политическо лято. Може би няма да сбъркаме ако прогнозираме, че цялата 2008 г. ще бъде решаваща за близкото бъдеще на България.
Антон Луков