Филчев направи една малка глупост.

Цветанов - много по-голяма.

Бившият главен прокурор трябваше да напусне студиото на “Здравей, България” веднага след като стана ясно, че човекът срещу него не струва.

Филчев няма голям опит в телевизията. Но и какъвто опит да имаш, трудно е да участваш в идиотски разговор.

А вътрешният министър трябваше да удари един плесник на едно телевизионно кречетало, което безцеремонно изкористи думите му.

Обикновено се твърди, че джентълменът-боксьор е Филчев. Но в случая Цветанов трябваше да посегне без никакво колебание. Той, изглежда, не подозира за едно от правилата на харвардските възпитаници - джентълмен е онзи, който знае кога да престане да се държи като джентълмен.

Ден по-късно, след като позволи да му припишат думи, които не е казал, Цветанов направи опит да се дистанцира. Но вече беше късно.

Цветанов - казвам го със съжаление, - вече се очертава като първата крупна жертва на медиите за последните години. Немислимо е да се оставиш думите ти да бъдат преиначени пред публиката, и то в твое присъствие - и да не си платиш за това. Да стоиш и да гледаш как някой те въвлича в скандал, който ще има тежки последици.

Цветанов стана жертва на лошите си навици. Отиваш си кротко, както ти е станало навик от две години, при поредния телевизионен некадърник, за да си бъбрите за това-онова - а, и за някое и друго убийство, а, и за един бивш главен прокурор между другото, който бил извършил някакви убийства. Това обаче не ти е някаква мутра, която временно ти е в ръцете, докато адвокатите му направят схемата и го измъкнат.

Това е бивш главен прокурор, който е имал 7 години абсолютната власт в държавата - и ти си въобразяваш, че голословията и емоциите са достатъчни да се противопоставят на тази абсолютна власт. Говориш си кротко с някое телевизионно пиленце - и хоп, падаш в капана.

Не може един вътрешен министър да не съобразява, че у нас има вече цяла индустрия, създадена и поощрявана, включително и с бандитски пари, за разпространяване на слухове и клевети, за извършване на мокри поръчки срещу определени хора,

за поставяне на вълчи капани

на този или онзи. Цветанов попадна вече в няколко от тях и все не иска да приеме, че трябва пределно внимателно да цеди думите си. Той няма място, колкото и да му харесва това, при различните телевизионни кречетала - наивно е да си въобразява, че ги използва, още по-наивно е да се доверява на угодничеството им, защото тези хора нямат никакви принципи.

Филчев, при цялата си телевизионна невъзможност, с един рейд и само за ден след изявлението на Цветанов, заличи всички пасиви.

Всъщност, ето как изхрущя капанът. Пред един телевизионен бъбривец вътрешният министър каза следното: “В контекста на всичко това, което беше говорено в публичното пространство от близки на убитите, не изключвам и хипотезата за съпричастност на Никола Филчев във всичко това, което се е случило.”

Това е. Нищо и половина. Казано е в типичния за Цветанов стил - доста мътен и обтекаем, може да смените името на Филчев, с което друго си искате, и изречението пак ще бъде толкова убедително и ясно.

Между другото Цветанов така трябваше да говори за имотите си, а не да се опитва да опонира с факти и цифри. Той има стил на изразяване, който мнозина иронизират, но е много по-подходящ за днешната политика, отколкото ясното говорене. Но пък трябва да го използва пределно пестеливо.

И ето го момента, в който трябваше да използва юмрука си - когато бъбривецът реши да преиначи думите му. Но Цветанов не успя да реагира както трябва и бобслеят тръгна. Той предпочете да изслуша тъпите комплименти на бъбривеца, които имат стойността на използван трамваен билет.

25 часа по-късно Цветанов направи опит да се коригира, но никой вече не му обърна внимание. Медиите днес нямат нужда от прецизност, те имат нужда от кръв, хрущене на кости, дегустация на трупове и пр. Сега Цветанов каза нещо съвършено различно - той не бил обвинявал Никола Филчев за поръчител на двете убийства, а просто споменал, че трябва да се проверят съмненията на близките на жертвата. Ехе!

Излиза, че на нашите политици просто им е нужен шумът -

да шумим, братя, да шумим

-какъвто беше нагонът навремето в артистичните среди.

По този начин обаче, за жалост, те се превръщат в придатък към медийни негодници, в тяхна прислуга, вършат им чинно работата, понякога без дори да си дават сметка за това.

Ако си направите труда да направите списък на най-досадните медийни кречетала, в него няма да има повече от пет имена. Но те тероризират от години публичното пространство. Нито едно от тях не е света вода ненапита, ако разчовъркаш, около тях ще се разнесе непоносима воня. Обаче никой не го прави и няма да го направи. Има някаква странно безразличие към тия одиозни фигури. Сериозните вестници, доколкото са останали, се гнусят от тях, или поне си дават вид на гнусливи, докато онези погромаджии извършват покушенията си над истината, над добрия вкус и добрите нрави.

Ако димкаджията Яне ще е глашатаят на истината, по-добре закрийте медиите наведнъж или ги превърнете в някаква пушалня за опиум. Собственото битие на кречеталата обаче е извън интереса на медиите. Само един вестник - макар и най-тиражният - показа имота на Янето. Останалите медии не му отделиха никакво внимание. На тях им са нужни изобличения, без значение какво представлява изобличителят - поредният медиен Робин Худ. А той по-скоро е един фалшив Хари Худини, който се измъква винаги светкавично и при най-плахия досег с истината. Кречеталата създадоха вече цял отрасъл.

Не намирам, че е нормално по такъв начин да се говори за един бивш главен прокурор, който и да е той. Ние се връщаме във времената на фалшивата съветска гласност.

Цялата кампания около Филчев всъщност е в услуга на бъдещия ни държавен глава Ал. П. Цветанов едва ли си дава сметка за това. С въвличането на бившия главен прокурор, войната с бандюгите придобива бутафорен характер.

Филчев изобщо нямаше да си направи труда да се появява по телевизиите, ако не беше сигурен в ефекта от това. А той не е никак изгоден за Цветанов. За жалост, изгоден е за Толстолоба и неговите прислужници.

За един ден Филчев даде толкова интервюта, колкото за целия си 7-годишен мандат. И ставаше все по-убедителен. Той дори подобри рекорда на самия Бойко, като успя да се изговори едновременно по трите национални телевизии. Най-смислено бе участието му в “Шоуто на Слави”. По една проста причина - Слави му задаваше въпроси. А когато задаваш въпроси, получаваш отговори. Много просто изглежда, но всъщност никак не е.

Вече е очевидно, че у нас всички глупости тръгват от ранния телевизионен ефир. Някои водещи на сутрешни предавания пренасят неврастенията си направо от разхвърляното си легло в студиото. Много често предаванията им по нищо не се отличават от булевардната преса.

Витомир Саръиванов не е глупак и затова бе още по-озадачаващо глупавото му поведение в ефир при разговора с Филчев.

Навремето той беше чудесен футболен коментатор. Бях го взел, може би съм споменавал вече това, да коментира мачовете от италианското първенство, което излъчвах във “Всяка неделя” още от 1993 година (до 1998-а) и които плащах от собствения си джоб. Вито беше много артистичен, дори по някое време започна да се държи като бразилски коментатор - протяжният му вик при отбелязването на головете отначало доста стряскаше публиката. Дори Мичмана - Николай Колев, беше решил, че си правя някакъв неуместен експеримент, но сетне всички свикнаха. Сетне изчезна от полезрението ми, докато го видях в бутафорията “Цената на истината” - и този клозет изтърпяхте безропотно, нали, дори изслушахте без възражения малоумните обяснения на адвокатите на “шоуто”.

“Цената на истината” сякаш сложи отпечатък върху това момче, онзи протяжен вик, израз на нещо неконтролирано и възторжено, се наложи окончателно - Витомир вече изглежда окончателно е решил, че всичко в телевизията трябва да се прави

в онази клозетна стилистика

Да де, обаче в онова шоу си имаше работа с хора, които нямаха нищо против насила да ги подвизават в най-уродливите срезове на живота. А и цената на истината при отрепките е съвсем различна от тая при останалите хора.

Филчев разигра любимата си тактика, известна с телефонната му реплика “Тук е плод-зеленчука, грешите”. Между другото, наскоро тя получи пълна реабилитация - какво странно нещо е животът! - когато бяхме уведомени, че телевизията е бизнес като всеки друг - например като този в един магазин за плод-зеленчук.

Ако по-рано това поведение беше приемано скептично, днес изглежда съвсем уместно, когато имаш срещу себе си хора, които не знаят нищо. По Нова телевизия той, все пак, каза много неща, които бяха важни и биха могли да бъдат разчленени, ако Вито не се държеше така, сякаш има проблеми с хемороидите си. Той не бива да ми се сърди, все още има време да се откъсне от бандата на бърборковците. На първо време не е лошо да гледа поне три пъти записа на разговора си с Филчев. А аз ще му припомня два от законите на онзи досадник К. К.- “Питай себе си - с въпросите за друг, поставяй се непрекъснато на мястото на госта си”. И още - “На лош въпрос винаги ще получиш лош отговор”.

Всеки водещ има право да зададе глупав въпрос, но не повече от един на 10 предавания. И трябва да има готов отговор, когато гостът му каже: “Какво точно ме питаш?” А Филчев поне няколко пъти го направи.

Водещият не бива да си позволява да е нервен или възторжен. Той трябва да работи като златар - с малкото чукче, докато постигне желания резултат. Стига да знае какво иска да постигне.

Един автор (Търоу?) беше казал, че доказателствата трябва да се съшиват, както ги съшива вманиачена шивачка на юргани.

Това се отнася освен за Цветанов, така и за сериозния телевизионен водещ. А и никой не идва в студиото ти на заколение - освен най-простодушните политици, алчни за своите 5 минутки слава.

Но у нас всичко започва все от самото начало. Близката ни история прилича на нещо като ония разпилени банкови извлечения, които тия дни вятърът разнасяше из софийските улици. По Нова телевизия - впрочем, там имат и по-подходящи водещи за разговор с Филчев, все пак бяха намекнати доста важни неща - за Първанов, ген. Атанасов, някои медийни тупамароси, Ал. П., и пр. Но вятърът на нетърпението получи нов порив и всичко отиде по дяволите.

Между другото, в сряда вечерта БНТ илюстрира изявление на Филчев с фотос, който, меко казано, бе отблъскващ. А в тази телевизия поне двама директори навремето бяха пожалени от него - въпреки далаверите им. Тази мода - да унижаваш човека с някоя обидна снимка, тръгна от вестник “Дума” през 1990 година. Сега е на мода в калташките вестници, но и държавната телевизия не се гнуси да използва тия похвати.

Какво ще стане, ако Цветанов не успее да докаже твърденията си - независимо че ги е коригирал, омекотил, шлайфал, и пр.

Нищо особено. Но публичното говорене ще удари дъното. Дори симпатични нови политици ще бъдат въвлечени в сквернословенето, ще станат участници в големия терор над публиката.

Ще бъдат въвлечени във вакханалията на медийните “отряди на смъртта” - досущ като ония, които навремето избиваха без съд и присъда латиноамериканските тупамароси. Всяка нощ, докато се въртят вестниците, все нови и нови трупове ще бъдат изхвърляни на улиците.

Кеворк Кеворкян пред в-к "Труд"