През последните две години основната тактика на различните кръгове групирани около БСП беше пределно изчистена от сложни движения. Врагът не беше СДС, нито НДСВ, още по малко, която и да е друга политическа сила в дясно или в центъра. В БСП разбраха, че далеч по-ефективно е опонента да бъде олицетворен персонално с цялата партия и впоследствие - тотално окалян. Цялата операция има само две стъпки и е сравнително лесно осъществима. Медиите, собственост на силовата групировка ТИМ, точно това и правят. За тях СДС не е кауза и те не спорят по същество за предимства или недостатъци в дадена политическа програма или конкретно политическо действие. Свеждайки нещата до елементарно манипулиране, атакуват персонално Янко Станев целейки се, всъщност, в СДС. Днес ще е Станев утре ще някой друг и прочее.
Идентична е процедурата с Борислав Ралчев. Ако моментът го наложи останалите по-малки играчи в дясното политическо пространство или в центъра ще бъдат отстрелвани по същата процедура.

Само че тази тактика си има последици.
И те с пълна сила започнаха да се стоварват върху главата на градския лидер на БСП-Варна Апостол Димитров. От една страна силовата групировка ТИМ не успя да гарантира на червените монопол върху медийния пазар в морската столица. От друга страна, простите движения имат неприятното свойство да се усвояват лесно от противника. Самият Апостол Димитров се превърна в мишена, персонално обвързана с БСП и с ТИМ. За медиите, които не са собственост на силовата групировка ТИМ, БСП не е кауза и последното нещо, което ще ги заинтересова някога е... политиката на БСП в нейната цялост. Тепърва ще става безпощадно ясно, че сигурност няма да има за никого. Ако не е Апостол ще е Гуцанов и така докато на “Каката” й поникнат косми между пръстите.

Някой може би ще попита ама защо не ги започнахте по-рано червените? С кого да ги почнем? С лицето Динков ли? В края на краищата, за да се включиш в една битка трябва не просто да има мишена или целта да бъде осъзната само от експертите. Трябва да бъде осъзната най-вече от истинските политически лидери с реален авторитет, което ще бъде достатъчна гаранция за успешна коалиция.

Така или иначе това се случи. Истинските лидери в дясно вече са наясно и относно целите и относно методите.
Понякога обаче нещата се усложняват.

Решили наши общи приятели “седесари” да правят СДС-2. Единият му се приискало пак депутат да става, другият жалее за мястото си в Общинския съвет и т.н.
Разбираемо е!
Има ли смисъл сега да седнем да ги обвиняваме, че не са си мръднали пръста по време на местните избори или че не са успели да съгласуват собствените си интереси вътре в СДС?
Далеч по-важно е друго! Отклоняват вниманието от Апостол Димитров, силовата групировка ТИМ, Кирил Йорданов и БСП-Варна.
А това вече си е сериозен грях.

Дали пък не го правят нарочно? В други времена, когато целта беше друга, точно темата за умишленото пласиране на вътрешнополитически интриги може би щеше да заслужи време и място за отделен анализ. Сигурно и доказателства ще се намерят, но...!?!

Нарочно или не от два дни варненските медии се занимават с вътрешните проблеми на СДС. И ... са прави. Както казват по-старите журналисти, дори да дойде краят на света той трябва да бъде отразен. Факт е, че кликата около скандално известния ексобластен управител Добрин Митев осигурява новини за репортерите.

Странното в случая е, че ако попитате редовите членове на СДС дали сред основните приоритети на един съвестен седесар не би трябвало да влизат усилията за разграничаване от стила и методите на Апостол Димитров, силовата групировка ТИМ, Кирил Йорданов и БСП-Варна, отговорът ще е стряскащо еднозначен.

Обаче! По въпроса за Апостол Димитров, силовата групировка ТИМ, Кирил Йорданов и БСП-Варна точно тези “седесари”, вперили уверен поглед в бъдещето на СДС-2,... любезно мълчат.

Не че това ще промени нещо. Каквито и новини да бъдат избълвани от кликата на Д.М.&Со, новини за Апостол Димитров ще има. Персонално! За заменките, за приватизационните неволи на община Варна, за рекета над търговците, за луксозните почивки, срещите по скъпарските барове, за идеалите на партията кърмилница и гладните очички на баткото на кака Николай и т.н. и т.н.

Тоест, изводът е, че опитите за отклоняване на вниманието наистина затрудняват постигането на целта, но ... не го забавят.
То в тази държава кое ли става от първия път?

Антон Луков