Най-големият ни успех беше приемането на България в ЕС – гордо сподели своите вълнуващи впечатления с руските си домакини премиерът Станишев, в рамките на посещението си в Москва. Същото посещение, в което е включен и скандалният социалистически министър на икономиката и енергетиката и голям приятел на Русия Р. Овч., от когото се очаква да излезе в принудителен отпуск едва след завръщането си в Родината. Същото посещение, освен всичко друго, по време на което вдъхновеният ни министър председател до последния момент не беше сигурен, ще го приеме ли, все пак президентът Путин, или няма да го приеме.

Ние пък и до момента не знаем, защо Путин, в крайна сметка, го прие, а въпросът е важен, тай-като – поне според руски медии – за провеждането на срещата са били поставени условия от руска страна. А условията от руска страна са били, както обикновено, свързани с руски интереси в България. Руските интереси в България пък, откакто страната ни е член на ЕС, се разпростират и отвъд нея.

Всъщност, на фона на всичко, което се случва в страната ни след сформирането на доминирано от социалистите правителство, човек започва да се пита, дали влизането ни в ЕС действително е било толкова голям успех за България… или по-скоро за Русия. По-паметливите не са забравили, струва ми се, че още след присъединяването ни към Евросъюза виден представител на Москва, радостен и честит, изтъкна, че България щяла да бъде ни повече, ни по-малко “Троянския кон” на Русия в ЕС. След което великодушно добави, че имал предвид “Троянски кон” в… добрия смисъл на думата.

То, като се замисли човек, истина е, че монетата, тоест Троянският кон, си има две страни. От илионска гледна точка, например, няма начин терминът да бъде използван в какъвто и да било “добър смисъл”. От ахейска, обаче – става, става и още как.

Докато съюзниците ни от ЕС все по-интензивно обмислят, как да намалят своята енергийна зависимост от Русия и да се отворят към алтернативни източници на суровини, докато самата Москва с всеки изминал ден все по-агресивно (и съвсем оправдано, но единствено от нейна си гледна точка) демонстрира амбициите си да налага политическото си влияние чрез енергиен диктат, правителството на България упорито и последователно се държи така, все едно страната ни не е отговорен партньор в Евросъюза, а действително се явява Троянски кон на Русия в него.

И като капак дойде “радостната” вест от посещението на делегацията ни в Москва, според която тепърва транзитът на руски газ през територията ни щял да се увеличава многократно.

А да се позамисли някой за перспективни алтернативни източници, за други проекти, които събират прахоляка, погребани в папките, за възможностите да се откопчим от мечешко-газовата прегръдка на бившия Голям брат? Не, такова нещо и през ум не минава на “отговорните” фактори в доминиращата правителството ни партия. Тъкмо напротив – очевидният стремеж е да задълбочим зависимостта си, да се обвържем и оплетем максимално здраво с Кремъл и използваните от него като оръжия суровинни доставчици. Да им дадем и втора АЕЦ да ни построят, за която първо не е доказано, че изобщо ни е нужна и второ – очевидно ще се строи от руска фирма, която има толкова общо с приетите в ЕС стандарти за тази дейност, колкото Иля Муромец има с Еразъм Ротердамски.

Че в “братска” Русия имат странна представа за нещата – това отдавна е известно. То още веднъж бе доказано и от изявлението на Патриарха на Москва и цяла Русия, Алексий II, направено отново по време на негова среща с нашичкия Станишев. Приемането на България в ЕС, отбеляза мъдро руският православен духовен водач, ще засили влиянието на православието в Европа.

Е… Може и да съм пропуснал нещо, но не си спомням папата да е изтъквал навремето, че с влизането си в Евросъюза Полша, например, е увеличила влиянието на католицизма на Стария континент. Всъщност, членството на една или друга държава в ЕС няма (или поне не би трябвало да има) нищо общо с тази или онази религия, която е преобладаващо изповядвана в нея. Параметрите, целите и мисията на ЕС са (или би трябвало да бъдат) съвсем различни. Друг е въпросът, че когато в Москва се каже православие, се подразбира Русия, което се отнася и до други думички, като “славяни” и “славянофилство”, например.

Хубаво ще е, ако Патриарх Алексий II си припомни, че и без друго влиянието на православието, православната култура и православната традиция в Европа е достатъчно значително. Православните светци Кирил и Методий отдавна вече са обявени за покровители на континента, например. За което самата Русия, разбира се, няма никакъв принос, защото по онова време спадаше към тази група по-нещастни и вечно изоставащи “вси славяни” на които тепърва се налагаше да дадем “книга да четат” и на вяра да се учат. Както би потвърдил и Киприян, да беше жив.

Защо обаче ние днес, когато Големият брат отдавна вече не е брат, когато имаме съвсем различни приоритети и съюзници, се чувстваме длъжни да се “вписваме” в странната руска представа за нещата – това е загадка, ако се опитваме да се ориентираме само в периметъра на така наречения здрав разум. Дори очевидно лишеният от здрав разум Виденов водеше по-достойна политика в това отношение. Ако обаче проследим зависимостите, финансовите интереси, продажността и слугинажната петимност на някои представители на левицата, стигне ли се до отношенията България – Русия, всичко става от ясно по-ясно.

От ясно по-ясно то става не само за непредубедения българин. То е очевидно и за партньорите ни в ЕС, които – чрез едно скорошно изказване на британеца Джефри ван Орден отново демонстрираха своята загриженост от все по-задълбочаващата се зависимост на България от Русия.

В наши дни – и в някои отношения - официална София действа така, все едно Москва е неин съюзник, а ЕС – само неин партньор. Редно е да се отбележи, че състоянието на нещата е тъкмо обратното. Редно е, докато нашите държавни ръководители пристъпят от крак на крак, нетърпеливи да подписват някакво споразумение за “конфиденциалност на информацията” с Кремъл, да си припомнят, че всъщност статута на държавата ни е такъв, че изисква доста по-широк обмен на информация в рамките на ЕС и неговите отвъдокеански съюзници.

А в ЕС има предостатъчно информация за потъпкването правата на човека и натиска срещу неправителствените организации в Русия. Тези теми бяха дебатирани и по време на последната сесия на Европарламента… Питам се, като представител на страна, членуваща в Евросъюза и със свои депутати в Европарламента, сети ли се Станишев да говори на тази тема със своите домакини? Сети ли се да изрази загрижеността – на България и съюзните й страни – за положението с правата на човека в Русия? Сети ли се да поиска среща с представители на дискриминираните от режима в Кремъл неправителствени и правозащитни организации?

Шегичка!!! Естествено, че изобщо не си задавам подобни въпроси. Отговорите им и без друго са известни. Това, все пак, е Станишев, а Станишев в Москва е като Ленин в Полша – няма значение къде се намира, едно си знае, едно си бае. И… това, все пак, е БСП. Същата партия, за последния грандиозен скандал в която се появиха нелишени от логика тълкувания, че е породен не от нещо друго, а от боричканията коя точно вътрешнопартийна или обръчовидно-присъдружна групировка да контролира отношенията с… Русия.

Жоро Георгиев