Примерът с успешното вклиняване на Волен Сидеров в българската политика много бързо започна да дава своите плодове. Националистическата кауза, примесена с истерични крясъци за „желязна дисциплина” и гарнирани за пикантност с някой и друг мухлясъл популистки лозунг, вече привличат провинциалните палячовци като мухи на мед. Разбира се, кандидатите за местни гаулайтери са далеч и от харизмата на лидера на Атака, още по–малко пък имат нещо общо с неговaта месианска (някои я наричат маниакална) страст към лидерството. Просто поредните селски тарикати говорят глупости на едро и се хапят бездарно на дребно. Човек да не вземе да драсне два реда за това, как даскалиците (и не само те) продаваха гласовете си по време на местните избори и... единият варненски палячо веднага реши, че това засяга само... другия варненски палячо.

Получава се нещо като... борба на панаирджийски мадами в кал.

Пак е борба, ама няма нищо общо с онзи класически спорт, който истинските ценители на мъжките единоборства толкова много ценят. Сега остава някоя от местните откачалки да се закачи за темата и да обясни как всички останали са писачи средна ръка, а тя е преродения Достоевкси.

Да се надяваме, че когато циркът придобие завършен вид бедният варненец ще забележи, че „епичната” битка между маминото момче на тати и кроткия селски идиот, всъщност е най-обикновена панаирджийска свада. Ако случайно някой (се) познае участниците във въпросната панаирджийската свада и посочи имената на уважаваните варненски общински съветници Веселин Данов и Веселин Марешки, ще бъдем принудени да се... съгласим. Не сме го казали ние, ама ако другите го кажат (особено преордения Достевски), няма да спорим, я!
Антон Луков