Министър Игор Дамянов обяви на всеослушание, че въпросът за замяната на кандидатгимназиалните изпити за седмокласниците по български език и математика с тестове е решен по принцип. И са необходими само методически уточнявания с експертите как да изглеждат въпросните тестове. Ако министър Дамянов удържи на другото си публично обявено намерение - тестовото изпитване за елитните школа да влезе в сила от догодина, то това ще бъде сериозен принос в предизборния PR на кабинета. Някои сигурно точно така ще разтълкуват изразеното от министъра намерение за радикална промяна на една полувековна традиция В случая обаче не е така.

Промяната на начина на оценяване на ученическите знания в България е малко закъсняла. Но все пак решителната крачка е направена. Или поне има воля за това. Ефектът от въвеждането на тестовете е многостранен. Преди всичко черни дни ще настанат за учителите печалбари. Край на "черния бизнес" с частните уроци, които обикновено са за сметка на качеството на работата в клас. За която въпросните учители получават пари от държавата. Но и учениците да не бързат да викат "Ура!". На тях ще им се наложи да залягат над уроците още от 15 септември. Защото едно отлично представяне на тест предполага системно учене. Не само в 7-и клас, но и през целия тригодишен прогимназиален курс. И не само по литература и математика. Така ще имаме едно поколение с трайни зания и с по-добра обща култура.

За да започне да става всичко това реалност още от тази учебна година обаче, МОН не бива повече да отсъства. Защото натиск против реформата без съмнение ще има - и от характерния за просветната сфера консерватизъм, и от чиновническа леност, и най-вече - от лобитата на въпросните даскали "частници". И за да не бъдат изправени отново на нокти децата, а родителите да продължат да се ръсят за частни уроци, министър Дамянов действително да направи и невъзможното, както обеща, за Коледа да се прояви като Добрия старец. И да извади от чувала ясното и регламентирано решение на министерството по въпроса за начина на провеждането на кандидатгимназистките изпити догодина. При това изпипано юридически. За да не се спъне в някой параграф, който противниците на реформата могат за подложат.

В какъвто правен капан попадна предходникът му Владимир Атанасов по въпроса за матурите за випуск 2004 и 2005. Като стана въпрос за матурите, трябва да е ясно и нещо друго. Който казва "а", трябва да каже и "б". Реформата в образованието трябва да бъде проведена докрай. Випуск 2006 на средното училище не трябва да таи и капчица илюзия че задължителният зрелостен изпит ще му се размине. Това вече не е приумица на този или онзи министър и политик. Това е изискване на т. нар. Лисабонски протокол на страните от ЕС по въпросите на образованието. И въпросът не е в това, че България е страна по този документ, а че просто неговите изисквания трябва да се изпълняват. За да са валидни българските дипломи в Европа. Но и тук има доста неща, по които няма яснота и трябва да се прецизират - по кои предмети ще се държи матура, едни и същи ли ще са те за различните типове гимназии, ще има ли право на освобождаване и ако да - по какви критерии. Всичко тези неща трябва да се знаят от гимназистите. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Константин Събчев
в-к “Стандарт”, 24 август 2004г.