1…Демокрация е дума, сглобена от две гръцки думи – народ и власт. Казано по социалистически, си е направо народовластие. Сиреч, власт на народа. Идва от Перикъл, пет века преди Христа и почти двадесет и четири века преди Маркс. Горкият Перикъл, той не е знаел какво мощно оръжие дава на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Тито, Димитров.

2…(Народът на Гърция, сиреч демосът, са били само свободните хора. Робите не се брояли за демос. В България все още не е така!)

3…В СССР народовластието се наричало власт на съветите. Колкото и олигофренично да звучи, това е истината. Там съветите елиминирали народа и са станали нещо неясно, но прогресивно. Но какво в същност са станали съветите в СССР, не питайте мен, четете Чевенгур на Платонов, Пренощува облачето златно на Приставкин, Майстора и Маргарита на Булгаков, те ги описват тия работи от собствен опит.

4…В България, комунистите след като изтрепали малцинството, наричано с право или не Национален елит – политически, културен, икономически, научен - елит, който по презумпция дава на всяка нация физиономия, цвят, мирис, вкус, звук, разум и смисъл на понятието народ, заели неговото място. И комунистите станали елита на нацията. Четете Убийствено червено на Христо Троански! Изобщо – четете, бе хора!

5…Много е лесно да си елит, когато си единственият, който има пистолет. А народ, който няма никакво оръжие срещу управляващите го, е обречен на робство.
Оръжието на умния никога не е бил пистолетът. Не всеки, който има пистолет е глупак или престъпник, но всеки, който намира смисъла на живота си във и около пистолета си, или е глупак, или е престъпник, или е и двете

6…Народът, в своя чисто философски смисъл, не е хомогенна сплав от еднакво интелигентни, образовани, отговорни, честни, работливи, крадливи, прибавете още каквото ви дойде на ум, защото се уморих, граждани. Гражданин е понятие доста различно от понятието народ.
Гражданите са тези, които осъзнават своето място и значение, сиреч участие, за случването на нещата в държавата, и по тази причина се чувстват длъжни да контролират начина, по който тези неща се случват. Това не само предполага, направо изисква някакво друго ниво на обща, политическа, икономическа, правна, историческа, образователна, и чисто житейска култура, защото демокрацията е избор и нищо друго. Избор може да прави само информираният и ориентиран човек. Изборът е въпрос на интелигентност, култура и отговорност и разумно участие. Не на простотия. Не на безнадежност.

7…Простотията и безнадеждността раждат революции, в които единственият избор е да умреш, ако не избереш революцията. Което иска да каже, че Френската революция също си е една голяма простотия. Вярно е, че Френската революция възражда древногръцката форма на управление – Републиката. Републиката (res publica) предполага държава с открито, отворено, публично управление.

В този смисъл, във Френската република открито, публично, и с нескрита наслада се управлява откритието на френския лекар Жозеф Игнаций Гилотин. За последен път това откритие на френската революция е използвано на 10-ти септември 1977-ма година. Тогава съм бил на повече от 32 години. Френската революция започва през 1789-та (156 години преди да се родя), и продължава до 1799-та. За една година от юни 1793-та до юли 1794-та, са гилотинирани, моля отбележете „точността” в броя на гилотинираните - между 15 и 40 хиляди човека! Страшничко е нали? Почти като девети септември. Между 15 и 40- хиляди има разлика от 25 хиляди! За девети септември са около тридесет хиляди за доста по-кратък срок.

За резултатите от Великата Октомврийска Социалистическа Революция в Русия просто въображението ни е бедно. А гилотината на ВОСР продължава да обезглавява и обезмозъчава и днес…

А лигавите интелектуалци ни разправят, че всеки отделен човек бил някаква си неповторима и единствана вселена от мисли, усещания, мечти, възможности…

8…Най-късият път на всеки човек към собствената му значимост е образованието. Образованието също не прави всички хора еднакви. Просто няма нищо на този свят, което може да направи хората еднакви. Дори комунизмът не успя, а комунизмът общо взето успя във всичко лошо. Чрез образованието обаче всеки отделен човек има възможност да достигне максимума на личното си човешко качество. Да намери мястото, на което се усеща и е полезен, можещ, знаещ, добър, и печелещ достатъчно, за да живее в рамките на това свое човешко качество.

9…Между избор и Избори разликата е огромна. Изборът е личен, интимен, не подлежащ на санкции от външни фактори акт.
Изборите са по-скоро медийна, политическа, манипулативна, покупко-продажна дейност, отколкото грижа за бъдещето, каквото в действителност би трябвало да бъдат.

Да гласуваш за когото и да е срещу двадесет, петдесет или колкото и да са там лева, означава, че теб тази държава въобще не те интересува.

Да предлагаш на „избирателите си” двадесет, петдесет, сто или колкото и да е там лева, за да гласуват за теб, означава същото.

И се стига до парадоксът, че в една държава, разбираме България, нито избиращият, нито избраният, се интересуват от бъдещето на държавата, в която живеят!

И това се случва в режим на официално и институционално съчленена и държавно назначена, европейско администрирана, декоративна демокрация! Тошо Тошев, Кеворк Кеворкян, Слави Трифонов, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Петьо Блъсков, Доган, Симеон, Станишев, Андрей Луканов, Стоян Ганев, Луджев, Бакърджиев, Сидеров, Яне Янев…нямат край имената в пантеона на българската псевдодемокрация…ако паметник трябва да й направим, тутакси ще й отделим едно теренче с площ сто и единадесет хиляди квадратни километра, включително закупените по черноморието, и не само там терени от Солнцевската мафиотска групировка, в т.ч. и устието на река Камчия, наричано до скоро Лонгоза, продадено на правителството на Москва чрез българската социалистическа демократка, другарката по-по-най-етеса Станка Шопова, която е известна единствено с това, че е танцувала някакъв танц, или някакви танци, с другаря Тато..

10…Всеки народ, включително американският, английският, френският, германският, руският, българският и всички други, се състоят от най-различни хора. Различни по произход, по интелект, по възможности, по имотен или образователен ценз, по вяра, бих казал – по всичко. Като че ли единственото, което прави различните хора еднакви е недоказаната все още Дарвинова теория за произхода им от маймуните. Но въпреки това, всички тези иначе различни народи си приличат по едно.

Във всеки от тези народи умните хора са убийствено по-малко от глупавите! Наистина умните хора във всеки народ са малко. В статистиката бройката им се определя като „пренебрежимо малка”. В реалният живот обаче, нещата винаги са малко по-различни от статистиката.

Паисий е единствен в българската история, и пренибрижимо малка величина като бройка спрямо целокупният български народ, но е най-великият българин, според мен, човек, който е дал самочувствие на една сива робска маса чрез тъничко, непретенциозно, като че ли дори не съвсем научно, обаче ожидано от целия ни български народ книжле, наречено „История на българските царе”. (Комунистите го прекръстиха в „История славяноболгарская”. Въпреки, че такава история като че ли няма.)

Васил Иванов Кунчев – Дяконът Левски, е личност, а не народ. Иначе не би написал в тефтерчето си - „Народе????”, а щеше да напише – „Василе????”. Христо Ботев, Иван Вазов, Пею Крачолов – също. Те са били личности въпреки робския ни народ. Между другото, това се отнася и за всички останали народи. Хората, маркиращи времето в което са живяли чрез своите действия, думи, багри, философски прозрения, музика, политически решения, винаги са били и са пренебрежимо малка бройка от съответния народ. И винаги ще бъдат.

11…По времето на СССР обаче, Сталин казва сакралните за комунизма думи, които и до днес управляват България:
-„Кадри решают все!”
Не разумът, не смисълът, не грижата за бъдещето, не любовта към Живота, Природата и Човекът, не Паисий, не Левски, а кадрите! Не казва кои кадри. Не казва чии кадри. Не казва къде в ЧК се моделират тези кадри. От негово време насам кадрите са като комарите. Просто се появяват, има ги, те обсебват всяко пространство, без значение дали ще се нарича Юнеско или ЕБВР, или евродепутати, или черноморския ни бряг, или лозовите ни масиви…кадри владеют все!

Откраднаха ни и разпродадоха Лонгоза. Свалиха гащите от одупения ни към Русия национален задник, за да се включи в него я газопровод, я нефтопровод, я водкопровод, я рублепровод, я капкопровод за лечебната урина от катетъра на Кремълския самодържец. Всичко това го решаваха и продължават да го решават кадрите…За нас това в задника, за тях рублите, обаче в долари.

12…За случайните мои читатели искам да вметна, че от обесването на Васил Иванов Кунчев - Дяконът Левски, до днес са изминали само сто тридесет и седем години! От смъртта на Джендо Стоянов Джедев, известен като Захари Стоянов са минали само сто двадесет и една години…

Каква страхотна деградация за толкова малко време! Благодарим ти другарю Благоев, благодарим ти Партийо престъпна!

13…И като казах деградация, се сетих, че тръгнах от демокрация, и е време да се върна при нея. Но преди това имам да довършвам една конструкция.
Аз, с извинение съм архитект, при това действащ, и конструкцията на всяко човешко творение е от особена важност за мен, и човекът, който я създава съзнателно или не, също. Става дума за световната конструкция, наричана от нас с благоговение, отвращение, надежда, любов, омраза, и пълно неразбиране – Демокрация!

14…Както вече беше казано, всеки народ, ерго и цялото човечество, е съставено от хора умни, хора глупави, работливи, мързеливи, почтени, престъпници, приемащи чуждите проблеми като свои, натрапващи собствените си проблеми като общочовешки, и от всякакви други почтени, но неорганизирани и безсилни, или непочтени, но много добре организирани, сиреч почти всесилни групи от хора с коренно противоположни идеи за настоящето и бъдещето си. Мисля си, че целият проблем не е в демокрацията. Демокрацията сама по себе си нито е проблем, нито е липса на проблем, тя е пътечка, за намиране на решението на проблема по един приемлив за всички начин.

Истинският проблем е в това – Кой владее лостовете на Демокрацията! Дали малкото, но умни и отговорни за общото настояще и бъдеще хора, или многото, но вгледани само в собствения си пъп полуинтелигенти и така необходими на Ленин полезни идиоти, защото само такива могат да се гордеят от недомислиците и недоправениците си, защото са социалисти!

15…Демокрацията не е кърваво или безкръвно насилие на мнозинството над малцинството. Демокрацията не е „вся власт советом”, или „кадри решают все!” Демокрацията не е правото на престъпници да овладяват и направляват държавата, закона и правосъдието. Демокрацията не е създадена за удобство на корумпирани медии. Демокрацията не е финишна лента, която Андрей Райчев трябва непременно да пресече преди Иван Костов. Демокрацията не е оръжие за убиване на надеждата. Демокрацията не се преподава в училище, не се разпространява от телевизии и радиа, не се получава като премия за изпратен есемес.
Тъжна и нещастна е онази нация, която позволява на просташкото си мнозинство да елиминира идеята, смисъла, надеждата на своето собствено съществуване, унищожавайки малцинството си, което носи този смисъл, идея и надежда!

16…Преди сто години във всяко българско село най-важните хора са били попът, кметът и даскалът. Всички са слушали какво са говорели те, и са се съобръзявали с тях. Днес, благодарение на „най-важното историческо събитие на миналия век” – девети септември 1944-та, всичко е точно обратното! И като че ли всичко важно в нашия живот стана точно обратното…

17… Демокрацията е лична, персонална, непоколебима, непрекъсната битка с целия заобикалящ ни свят, за нормален и почтен живот. За правото да имаме самочувствие, за правото да имаме смисъл, за правото да имаме история, и най-важното, за правото да творим история, бидейки неотделима част от нея!
Защото Историята никога не се е писала и никога няма да се пише от политиците, въпреки измамното им самочувствие. Историята се пише от нас, гражданите, които имаме идея от къде идваме, какви грешки сме направили, докъде сме я докарали, от къде ни се иска да продължат децата ни! В учебниците нашите имена няма да ги има, но имената, които ще останат в учебниците, ги определяме ние! Но само, ако сме свободни.

Демокрацията е Свободата сам да избереш бъдещето на децата си! А не да ти го избира някое си Гоце.
Изказах се. Засега.
Белчо Дончев /tovae.to