На срещата си във Варна Иван Костов промени за пореден път своята стратегия за създаване на СДС-2. Дни по-рано се знаеше с абсолютна сигурност, че ще обяви своите политически намерения в сряда, на заключителната среща от тура за изслушване на недоволните седесари. Сега идеята е "да се потърси компромис, да се поеме протегнатата ръка и конференцията да се отложи". Не е ясно за каква протегната ръка става дума - такава няма. Самото отлагане звучи в рязък дисонанс с отказа на все повече от членовете на Г-29 да участват в конференцията, както и с презумпцията, че идеята за нова партия идва "отдолу". Очевидно целта на този ход е да бъде демонстрирана добра воля с цел отговорността за разцеплението да бъде прехвърлена другиму.

Възможен е обаче и друг прочит. Костов даде достатъчно доказателства, че му липсва увереност както в правотата на застъпваната теза, така и в наличния политически потенциал за осъществяването й. Отказът му да се пребори за СДС чрез легитимния най-висш форум на партията издава несигурност и страх. Твърде дълго неговите привърженици вярваха, че той ще се кандидатира за лидер и просто ще отнесе Надежда Михайлова. Оказаха се излъгани. Сегашното отлагане вероятно е свързано с невъзможността да се признае преди конференцията простият факт, че той няма да бъде начело и на новата партия, която се гласи. Защото му е нужен преходен лидер, който да обере негативите от бастисването на СДС и неизбежната загуба на следващите парламентарни избори. Подобно признание обаче е неудобно. То би могло да пресече мераците на разбунтувалите се структури да бойкотират конференцията и би разколебало вярата на 29-те подкрепящи го депутати, че той може да гарантира местата им в следващия парламент. Някои от тях като нищо биха могли да дадат заден ход - докато след конференцията такъв не би бил възможен.
Това отлагане обаче е дребна стратегическа подробност в сравнение с проекта, който е на дневен ред. СДС ще се разцепва и нова синя партия ще се прави - обявяването й няколко дни по-рано или по-късно е без значение. От значение е разпадането на дясното, преждевременният край на десния политически проект: точно това се случва в момента. Създаването на новата партия е неговата заупокойна молитва. А създателят на новата партия е неговият убиец - въпреки усилията да се прави на спасител.

БСП би трябвало да му издигне паметник - той гарантира идването на бившата комунистическа партия на власт в най-решаващия за страната ни момент: финалът на прехода, присъединяването на България към цивилизования свят.

Днешното разцепление само външно прилича на помнените от СДС аналози: например създадените от Дертлиев и Петко Симеонов СДС-та с тирета. Този път е атакувано самото твърдо ядро на сините, при това с доста шансове да бъде откъсната поне 1/3 от него. Дошло е време разделно не само за лидерите, но и за всички структури - от парламентарната група до местния клуб. Подобно разцепление е травма, чиито последствия не могат да бъдат преодолени лесно. Което значи вътрешнопартиен блокаж, нестихващи спорове и обвинения. И свеждане до нула шансовете и на двата субпродукта на СДС да реагират адекватно на политическата ситуация и да се представят убедително на парламентарните избори. Вместо за победа те ще се борят за оцеляване. Вместо да градят политически алтернативи, те ще продължат да хабят сили в доказване кой е по-слаб и кой - по-виновен. Вместо да привличат привърженици, те ще ги отблъскват с липсата на реална управленска перспектива и най-вече с егоистичната мотивация на стореното.

Точно това е най-отблъскващото. И най-неразбираемото за хиляди седесари в момента: деградацията на СДС от носител на демократичните промени в заложник на лидерски митологии, чиято реална функция е простото оцеляване на политическата сцена. Мотивите на Иван Костов и Надежда Михайлова са до голяма степен идентични и в еднаква степен цинични спрямо сините привърженици. Дали ще искаш да се върнеш на бял кон, след като през 2001-а си инкасирал една от най-мащабните електорални загуби през цялата история на прехода (от над 1 милион избиратели) и след като си съсипал ореола на СДС като носител на политическа справедливост, или ще се мъчиш със зъби и нокти да съхраниш статуквото след очевадния си провал като лидер, практически няма голяма разлика. И в двата случая се бориш за себе си - за собствените си политически интереси - не за гражданското общество и неговото достойно представителство.

Едвин Сугарев