СДС се цепи заради Борисов. Това е едно от заглавията на медиите, отразяващи днешното заседание на НС на СДС. Формално погледнато има известна истина в подобно твърдение, вменяващо вина на неформалния лидер на ГЕРБ.
Само че много по-вероятна е една друга причина за сините драми – СДС се цепи заради Костов.
Никой не обича Костов! Почти никой!

Логиката е проста като фасул – сините остават зад борда, заради съюза с Командира.
Генералът не желае да има нищо общо с Гаргамел и едва ли някой на този свят може да го обвини за предпазливостта му.
И тук започва истинската драма.

На Костов вече не му трябва СДС. Постигна частичната си цел да влезе в парламента, но за постигане на стратегическата цел Номер 1 - да се впише във властта, му трябва нещо повече. Много повече.
Разликата между Иван Йорданов Костов и всички останали политически лидери в България е само една. Той не чака да го предадат. След 10 години в опозиция едва ли ще има търпението да чака други да предадат и Бойко Борисов.
Далеч по-лесно му е да забърка поредната интрига за сметка на СДС, чиито интереси ще загърби за много по–малко от 30 сребърника.
В главата на Иван Йорданов Костов със сигурност вече се въртят блянове за изготвяне на обща позиция на Атака, Синята коалиция и РЗС, спрямо ГЕРБ. Тази обща позиция минава през консултации зад гърба на ГЕРБ и през извиването на ръцете на Борисов. Просто вече няма друга възможност за рекет.

Разбира се, има една подробност – трябва и другите да се съгласят на този рекет.
Ако Волен Сидеров и Яне Янев се вържат на подобна игра, е много съмнително, че Мартин Димитров ще запази мястото си на фаворит в сърцето на Гаргамел.
Не, че ще е изненада драмата на Мартин. Преди настоящия лидер на СДС Иван Костов предаде всички бивши сини лидери, без нито едно изключение.
Добрата вест за Мартин Димитров е, че наистина почти никой не обича Костов.
Волен Сидеров и Яне Янев може да ся всякакви, но едва ли горят от нетърпение да се включват в черните магии на Гаргамел.

Тоест неизбежното (за Мартин Димитров) се отлага. За сега.
Всъщност парадоксът е в това, че колкото по–малки са шансовете на Костов за участие във властта, толкова пo-ценен е Мартин Димитров за Гаргамел.
И обратното - добере ли се Гаргамел до кокала – сбогом Марти!
Антон Луков