СДС стартира последния сезон с нов епизод от сериала "Сълзи над Раковски" или "Брак с чужденец" - с много сълзи, с много домашно насилие и с безгранична любов към насилника (Стокхолмски синдром по Кърниградски).

Смелите седесари на висок глас вече се осмеляват да кажат това, което твърдя от година и в което цяла България се убеди, а именно, че партията е превзета, работи по чужди правила и съгласно чужда воля. Много добре си спомням какво е да си замерян с компромати и заливан с лъжи. Този период в моя живот дължа изцяло на СДС. Всички знаеха откъде идват компроматите срещу мен.

Решиха обаче, че това е мой личен проблем, а не атака срещу СДС. Така пропуснаха, че атаките срещу мен са начало на война срещу СДС. Сега с половин уста се обяснява колко демократичен устав съм оставил на СДС и защо той не трябва да бъде променян. Сега осъзнаха какво мощно оръжие можеше да бъде този устав срещу чуждата воля.
Онези, които гласуваха моето изключване, сега признават, че това е било двоен стандарт. Според тях най-големият нарушител на устава се оказа сегашният председател. Този щастлив притежател на два нови костюма и чифт нови очила има и нов прочит на демократичния устав на СДС.

Докато демократи с дългогодишна биография стояха със зяпнала уста, той с пухкавите си детски пръстчета ги местеше като пешки в схемите на Иван Костов. Все по-смело обясняват колко лош е за СДС Мартин Димитров, но така и не успяват да разберат, че конците на Мартин ги дърпа друг. И точно този друг е ликвидаторът на СДС. Вместо да се изправят срещу ликвидацията, те се ядат помежду си. Страхуват се от собствената си сянка, подозират заговори един срещу друг, разграничават се от кого ли не, дори замесват и моето име.

Аз обаче заявявам, че в упражнения по канибализъм не участвам. В изпълнение на чужди сценарии не участвам. Ролята на фигурант в чужди водевили не приемам. СДС заприлича на заключена отвътре стъклена къща, в която се ядат помежду си за забавление на Биг Брадъра.

Трябва да разберат най-сетне, че той нито е Биг, нито е Брадър. Докато се ръфат на месо, структура срещу структура, те оглозгват СДС до кокал. Ликвидаторът само трябва да изчака скелетът да бъде изчистен добре. И преди да го остави като експонат в музей, той трябва само да намери парцал, за да полира скелета на СДС. Това СДС не е СДС-то, за което хората искат да гласуват. Те не искат да гласуват нито за Биг Брадър, нито за музеен уредник, нито за фигурант с пухкави пръсти. Нито аз, нито хилядите симпатизанти смятаме, че мястото на СДС е в музея на историята. И ако не самите седесари, то хората ще намерят начин да запазят истинските демократични идеи.

Пламен Юруков/В-к "Стандарт"