През последните месеци в СДС -редиците започна да витае една доста интригуваща дискусия - донякъде полулегална, донякъде светотатска. Полулегална, защото влезе в пълно противоречие с официалната политическа линия на партията. Светотатска, защото постави под въпрос авторитета на експремиера Иван Костов сред съпартийците му.

А всъщност става въпрос само за желанието за една по-нормална комуникация между НДСВ и СДС. Благосклонност от депутатите от мнозинството не липсваше, колегите им от СДС обаче трябваше да съобразяват с личните засегнати чувства на бившите управници – Иван Костов, Йордан Соколов, Александър Праматарски и т.н. А именно те след 17 юни миналата година влязоха в графата на най-много загубилите. На “младите” в СДС се налагаше да поправят като непослушни ученици текстовете и декларациите, с които СДС трябваше да изразява своето отношение към различните законодателни и управленски приоритети.

Всъщност твърдият курс, който СДС пое веднага след изборния си провал в нощта на 17 юни, продължава да бъде ревниво спазван и досега. Големите надежди, които Костов възлага на предстоящата Национална конференция, се дължат по-скоро на нарушеното единство на собствения му душевен мир. От няколко месеца той не е нито премиер, нито лидер на партията. Докато премиерският му пост бе отнет чрез волята на народния вот, лидерският пост в партията той сдаде самоволно и средоточи вниманието си върху партията в ролята на страничен наблюдател.

Седем месеца анализ му бяха достатъчни да проговори. Или по-точно да даде по-натъшни указания. А те гласят: “Чистката продължава. Ред е на НИС на СДС”. Така неофициалният лидер продължава да търси “вътрешните” враговете. Екатерина Михайлова го потвърди след поредния Национален съвет, като призна, че досега НИС никога не е бил един екип. Всъщност Костов продължава експериментите върху партията, която създаде набързо непосредствено преди да поеме властта през 1997 година. Чувството, че е бил предаден от собствените си съпартийци, намери олицетворение в изгонването на Христо Бисеров, Йордан Цонев и Евгений Бакърджиев. Софиянски предпочете сам да напусне. Защото така и не успя да се пребори с вътрешната неудовлетвореност на Командира.

Успешна ли е подобна тактика? Какво и на кого иска толкова да докаже Костов чрез епизодичните вътрешнопартийни чистки? Дълги и мъчителни. Удивително напомнящи на безкрайните латиноамерикански сериали, в които лошите стават ясни още в първия епизод и въпреки безбройните драми и обрати в крайна сметка са победени точно в последните минути на последния епизод.

Ще ознаменува ли 13-та Национална конференция на СДС в края “ерата на чистките”? Или хигиенизирането на редиците ще се окаже твърде пресилено и фатално за здравето на СДС? Или в крайна сметка Костов иска да докаже на българските избиратели, че на 17 юни те са направили погрешния избор? За да задоволи напълно тази своя фиксидея, която много от самите участници в събитията в СДС наричат самоубийствена, Костов се нуждае и от допълнителен външен стимул, който би му дал много по-голяма увереност и оптизъм при поредния партиен експеримент – пълното сгромолясване на сегашното управление. Колкото по-бързо и шумно, толкова по-добре.

Така Костов изглежда си представя възраждането на собствената си партийна креатура и провала на НДСВ - като скачени съдове. Чрез вота за лекарствената политика, той и подгласниците му в партията се опитаха да пресекат трудно скривания стремеж на БСП отново да управлява и да не носи отговорност за сегашното правителство. “Този вот бе успешен”, обясни Екатерина Михайлова. Прекият й конкурент за лидерския пост Надежда Михайлова се съгласи с нея. Но само дотук.

Задава се борба между различните визии за бъдещото поведение на СДС. Прокламираното намерения за отваряне на партията изглежда също толкова виртуално, колкото края на хегемонията на Костов в самата нея. За повечето наблюдатели Екатерина олицетворява сегашното статукво, а Надежда промяната. Подобни роли като че ли удовлетворяват и двете дами. Всяка от тях е с наследено чуство за мисия, може би заразени от Костов.

Но това едва ли е достатъчно. При най-елементарен поглед става ясно, че дори и с магическа пръчка, е трудно да бъдат решени вътрешнопартийните проблеми на СДС. В подобни мигове остава надеждата за още по-големи чудеса. Най-интересното в случая е, че те продължават да се търсят не в собствените редици, а извън СДС.
Иван Сашев/ Novotovreme