Надежда Михайлова, волно или не, посочи свалянето на Севастиянов&Со, а това, дали Севастиянов&Со са съгласни с факта, е без значение. СДС на Надежда Михайлова вече бърза към коалицията, която навремето отказа заради Костов, и се стреми да го покаже още преди Срещата в Прага.

Свалянето на Севастиянов от поста председател на общинския съвет във Варна разкри тенденции, които излизат извън рамките на града. Събитието бе предшествано от спирането на вестник “Демокрация” не от кого да е, а от човека, който, волно или не, предсказа смяната на Севастиянов&Со. Човекът, който волно или не, усети хода на събитията и, още след парламентарните избори през 2001 година, заяви подкрепата си за Царя в парламента, в случай на нужда.

Действителната причина да бъдбе спрян вестник “Демокрация” не са финансовите проблеми. Причината е друга и тя се казва Иван Костов. Хора от неговия тип са вече минало за българската политика. Щурмовашко-барикадните методи за вземане на властта и силово-компенсаторните за задържането й са вече история. Потвърждава го и “случката” във Варна.

Не е възможно Надежда Михайлова да търси начини за вписване в маниера на диалог със сродни политически лидери и партии, а в същото време вестник “Демокрация” да ги обявява един след друг за врагове. Не е възможно първо избирателите, а после и членовете на СДС, да изхвърлят от властта на държавата и партията една група хора, а в същото време вестник “Демокрация” да обяснява, колко прекрасни са те и колко недостижима е летвата, която били оставили на останалите политици.

Надежда Михайлова спря вестника, а това, дали Костов е съгласен с факта, е без значение. Както са без значение и определенията на Севастиянов за “случилото се” в общинския съвет на Варна.

“СДС-Варна не приемали подмяната вота на варненци...”

Това дали приемат или не юридически факт е без значение. По нашето законодателство нито мандатът на народните представители, нито този на общинските съветници е “обвързан”. Правото да променят политическата си принадлежност и да участват в различни коалиции е въпрос на личните им предпочитания и воля. Може би Севастиянов&Со са против личната воля, но те и затова си отидоха.

Това е и фактът със значение: Никой не е променял волята на варненци. Варненци са избрали партийни листи, но в тези листи са Стоян Калоянов, Димитричка Господинова, Костадинка Великова и Стефан Савов. Конкретни личности, хора от плът и кръв. Т.е. няма нищо мафиотско в твърдението, че всичко на този свят е лично. Личната воля се ограничаваше от колективната в КПСС и БКП. Нима ревностните радетели на варненската християндемокрация са болшевики?

Но каква е тенденцията?

С едно изречение: СДС си отива (не само във Варна). Единственият начин да се впише в новата ситуация е да върви към коалиране с когото трябва, защото той продължава напред, със или без СДС. СДС на Надежда Михайлова вече бърза към коалицията, която навремето отказа заради Костов, и се стреми да го покаже още преди Срещата в Прага.
За по-голяма яснота ще перефразираме абзац от текста.

Не е възможно Надежда Михайлова да търси начини за вписване в маниера на диалог със сродни политически лидери и партии на национално ниво, а в същото време Стелиян Севастиянов и общинското ръководство на СДС-Варна да обявява регионалните им представители един след друг за врагове. Не е възможно първо избирателите, а после и някогашни членове на СДС, да изхвърлят от властта на Община Варна една група хора, а в същото време те самите да обясняват, колко са прекрасни и колко недостижима е летвата, която били оставили на останалите политици.

Надежда Михайлова, волно или не, посочи свалянето на Севастиянов&Со, а това, дали Севастиянов&Со са съгласни с факта, е без значение.

Руслан Коларов