Добра или лоша е сделката?

Въпрос на тълкуване. Безспорно, ако се прави сравнение между цифрите през различните години, цената изглежда ниска. Подобно механично сравнение обаче е най-малкото некоректно. И през 1996, и през 1998 г. БТК бе компания монополист, без конкуренция на българския пазар, със сравнително модерно оборудване. Днес монополът на телекома е минало, на пазара на всички видове комуникационни услуги има по няколко агресивни конкуренти, а техниката в БТК е доста остаряла. От гледна точка на бъдещия собственик, който и да е той, това означава повече инвестиции, за да стане БТК конкурентоспособна, и по-дълъг период на възвръщане на вложението (предишният кандидат-купувач ОТЕ/KPN предвиждаше 100 млн. долара инвестиции за 3 години, "Вива" - 700 млн. евро за същия период). Затова е нормално цената за акциите да пада. Положението няма да се промени, дори и продажбата да бе за пореден път отложена за по-добри времена. Доказан факт е, че държавата е лош стопанин, който не смее да преструктурира телекома, за да не си навлече гнева на работниците, и няма интерес да влага пари там, защото всеки момент очаква да прехвърли отговорността на някой друг. А и държавните фирми винаги се били удобна касичка за попълване на всякакви бюджетни дупки. Така че колкото по-бързо БТК стане частна, толкова по-голям шанс има за развитие.
Подобна е логиката и за спора да се даде ли третият GSM-лиценз на "Вива Венчърс" заедно с БТК, или да се организира търг. Опонентите на продажбата в пакет дават за пример наддаването за втория GSM, когато цената стигна 135 млн. долара. Сега се споменават цифри от порядъка на 200 млн. лв., които са несравними с предлаганите от "Вива" 54 млн. лв. Проблемът има две измерения. От една страна, в стратегията за приватизация на БТК, одобрена от парламента, изрично е записано, че третият GSM върви в пакет с компанията. Изваждането на лиценза от сделката е сериозна промяна на първоначално зададените от продавача условия и е логично да доведе до съществена промяна и на офертата на купувача. От друга страна, доста е съмнително дали евентуален търг за третия GSM ще има същия успех както при втория GSM. Тук отново трябва да се имат предвид променените условия. Едно е да наддаваш за пазар, на който има един реален и доста пасивен до онзи момент конкурент ("Мобилтел"), друго е да се намесиш в битка, в която има вече двама агресивни играчи ("Мобилтел" и "Глобул"). Едно е да ухажваш клиенти, за които мобилните телефони са били лукс и мечта, друго е да примамваш хора, които са усетили предимствата на този вид услуга и могат да избират между най-различни оферти.

В този контекст най-заинтересован от третия GSM е новият собственик на БТК, който може много бързо и сравнително евтино да се включи в играта, използвайки действащата вече мрежа на "Мобиком". Всеки друг кандидат ще трябва да вложи много повече пари в изграждането на собствена мрежа и още повече - в дъмпингова политика за спечелване на клиенти. Може само да се гадае колко компании ще проявят интерес към търг за третия GSM и колко ще са склонни да платят за лиценза. Със сигурност обаче цената няма дори да се доближи до мечтаните над 100 млн. долара.

Освен чисто финансови параметри продажбата на БТК има и съществени политически измерения. Това е първата голяма приватизационна сделка, която правителството на Симеон Сакскобургготски успешно приключва (извън банковия сектор). И е много силен коз във вътрешен и в международен план. Затова опозицията от БСП и СДС (чиито правителства не продадоха БТК, когато можеха да вземат за нея двойно повече пари) яростно се противопоставя на продажбата.
Ако "Вива" все пак стане собственик на БТК (в България често дребни детайли провалят големи замисли и никога не бива да се изключва изненадващ обрат в последния момент) въпреки огромния натиск и откритото лобиране от страна на ДПС в полза на основния й конкурент - турския "Коч холдинг", - това ще е ясен знак, че приватизацията престава да бъде политически акт.

Досега почти нямаше значение дали една компания играе по правилата и дали предлага най-добрата оферта. По-важното бе кой лобира за нея. Това е основната причина така жадуваните стратегически инвеститори да не припарват у нас. А не фактът кой управлява - лява или дясна, републиканска или царска партия.
Естествено би било твърде наивно да се повярва, че политиците изведнъж ще се откажат от опитите си да влияят върху приватизацията, да лансират едно или друго свое протеже, че ще престанат да размахват популистки лозунги и ще започнат да мислят стратегически, а не тактически. Още дълго време техният дневен ред ще е краткосрочен и ще се вмества в 4 години - от едни избори до други. И техните решения ще са резултат на сделки с опърничав коалиционен партньор или на желание да се харесат на електората, от който зависи дали ще попаднат сред следващите управляващи. Но все пак не е лошо да има и изключения от правилата, които един ден може да доведат до промяна на доказалите своята несъстоятелност традиции. Сделката за БТК може да е началото.

Теодора Пеева
В-к “Сега”, 23 февруари 2004 г.