Някога умен човек е казал, че за всичко на света има два довода - един добър и един реален. Така могат да се групират и аргументите "за" и "против" сключената в петък сделка за БТК.

Добрите доводи сочат, че телекомът е можел да бъде продаден за много по-висока цена, че е можело да бъде намерен по-качествен купувач, че третият GSM трябва да се разиграе на търг, а сделката да се отложи за средата на годината, когато се очаква комуникационният пазар да е в подем.

Реалните доводи припомнят, че една компания струва толкова, колкото дават заинтересувалите се от нея кандидати, че протакането на сделката води до поевтиняване на БТК, че третият GSM-лиценз е включен в приватизационната стратегия, одобрена от парламента, и е най-малкото проява на непоследователност на финала да се промени такъв съществен параметър.

Между двата вида доводи няма противоречие. Проблемът е, че често българските политици бъркат желаното с реалното. И тогава или продават едно предприятие на съмнителен купувач, омаял ги с големи обещания, или отхвърлят добра за момента оферта от не особено известна компания в очакване на по-добри времена. И двата подхода имат трагични последици. При първия е само въпрос на време да избухне заложената от самото начало, при това съвсем съзнателно, бомба със закъснител. Обикновено след грандиозните обещания следва период на компромиси (главно от страна на държавата) - опрощаване на задължения, разсрочване на инвестиции и т. н. Накрая амбициозният купувач се измъква с добра печалба, а управляващите трябва да се оправят с източено предприятие на прага на социалния взрив.

Случайно или не, в приватизационния договор държавата никога не успява да си гарантира обещаните хубави неща така, че да може да търси отговорност за неизпълнението им. Най-яркият пример за това е съдбата на авиокомпания "Балкан".
БТК пък е емблематичен пример за втория подход - за негативите на вечното отлагане в очакване на идеалния частен собственик. За първи път за продажба на част от телекома се заговори през 1996 г. по време на правителството на Жан Виденов. Тогавашният вицепремиер Румен Гечев бе "изчислил", че компанията струва 4 млрд. долара и е добре част от акциите й да се дадат на чужд инвеститор. Но тъй като соцправителството никак не си падаше по приватизацията, всичко остана в сферата на добрите намерения. През 1998 г., когато кабинетът на Иван Костов все пак стартира процедурата, "Файненшъл таймс" написа, че БТК струва 1 млрд. долара. До финалната права стигна гръцко-холандският консорциум OTE/KPN, който даваше 600 млн. долара за 51% от акциите и за лиценза за втория GSM. Сделката се провали, защото управляващите решиха, че цената е ниска.Правителството на Симеон Сакскобургготски също постави сред приоритетите си продажбата на БТК. До договора с "Вива Венчърс" се стигна след 2 години преговори, съдебни битки и политически совалки. Според договорката купувачът ще плати за 65% от акциите 280 млн. евро - 250 млн. ще бъдат дадени кеш, а с 50 млн. евро ще бъде увеличен капиталът на фирмата. Новият собственик ще инвестира 700 млн. евро и ще погаси 70 млн. евро заеми. Половината от дивидента за 2003 г. ще прибере държавата, половината ще остане в БТК. "Вива" ще получи лиценз за 3-и GSM за 54 млн. лв.

---

Продължава тук…