Кръв ще се лее тази година по време на зимните протести. Летаргия няма да има. Яйца и домати този път няма да летят по сградите на енергийните дружества. И ще се лее плач.
Антиправителственият сайт No Решарски ще се превърне в хроника на една предизвестена смърт. Такава, каквато не сме я желали.

Бесни са младите, на които им се предлага работа за 400 лева, по програми измислени с цел – източване на фондове, бесни са и старите, на които пенсиите им по Коледа ще стигат само за кило портокали и кубик дърва. Бесни са и майките на малки деца, които ще си изхарчат доходите за памперси, а за мляко ще искат назаем. Побеснели са и работещите, които вече нямат средства нито за данъци, нито за бензин, нито за сметки. Да, за онези гадни, огромни сметки за ток, които ни карат да търсим изход в перилата на моста.

Но преди да се стигне до фаталния край, ще има протести. Истински, величествени, дано не са обречени....

Заради наглостта им, заради отвратителния инат на това двулично правителство, родено и съществуващо единствено благодарение на гнусната лъжа.
Лъжата, на която хиляди повярваха, че ще живеем нормално, въпреки, че сме продукт на една откачена държава.

Но вече никой не вярва на болния атакистки мозък, който обеща пенсиите да скочат до средната заплата на швейцарците, никой не вярва и на социалистическите лъжи за разкриване на хиляди работни места, никой не иска да преглътне вече и ментовия коктейл.

Ето защо ви чакат страшни студени месеци. На вас говоря, управляващите.
Изпълнени с недоволство. Този път обаче следва истинското представление. Нали така го наричахте – театър. До сега беше просто репетиция.

Подгответе се за фурора на онези, които излъгахте и ограбихте. Или си стягайте багажа, докато не е станало късно и не са ви помели. Съветвам ви, побързайте, защото ако продължавате да се..., наистина ще съжалявате.