Състоя се дясно обединение. И какво от това?
Очевидно и "усилията" на БСП да сбере дясното с позицията си за Ирак няма да дадат резултат. Причините, които разделят десните политици и техните партии, са толкова много, че дори времето не им стига да се скарат, както подобава по всяка една от тях. Очакваното обединение на всички десни в две, три или една коалиция пред изборите, дори и да се случи, няма да доведе до трайно решаване на проблемите между тях, нито до някакво повишаване на електоралните им рейтинги.
Какво им пречи?
Личностната нетърпимост между участниците в старото СДС и неговите производни пречат на много от "бившите" да си подадат ръка дори от куртоазия. Софиянски и Костов или Костов и Стоянов вече никога няма да седнат на една маса. Повече от половината от изброените не биха искали да имат нещо общо с Бакърджиев, а поне един от тях - с Надежда Михайлова. Няма как хора, които не се понасят един с друг, да правят нещо заедно като управляват цяла държава. Избирателите все пак имат инстикт за самосъхранение и трудно ще им се доверят.
Личните драми раждат невероятни амбиции за лидерство, често без покритие. В дясно от центъра само за една година се събраха прекалено много кандидати за водачи и бъдещи министър-председатели - от вечния кандидат Иван Костов да амбициозните Софиянски и Надежда Михайлова. Нито една от личностите обаче не изпъкна над останалите с воля и възможности, които да бъдат всепризнати, което направи проблема за лидерство вдясно основен и нерешен. Особено на фона на водачите в центъра, където Сакскобургготски и Доган са безалтернативни и вляво, където чрез Първанов си имат абсолютен авторитет. Към личностната нетолерантност и многото кандидат-водачи на десните може да се прибави и липсата на управленски идеи, но това отдавна не е новина, понеже важи за всички български партии.
Перифразирана, най-кратката театрална критика, приписвана често на знаменития Бърнард Шоу, в политически смисъл би звучала така: "Състоя се дясно обединение. И какво от това!?" Като резултат обединението на математически принцип няма да донесе по-добър резултат за десните в цифри, защото не би повишило доверието в тях. Какво ще се промени, ако вместо сама, "групата около Надежа Михайлова" (както ги нарече Анастасия Мозер) се събере с групата на Бакърджиев и с групата на Мозер и Праматарски. Вероятно един от техните ще влезе на мястото на някой от другите с по-лош късмет от него. Полза от предкоалиционните драми между няколкото водачи вдясно имат само техните опоненти, които гледат отстрани ваденето на "кирливите им ризи" в най-гледаното телевизионно време.
Една сравнително безболезнена формула за дясно обединение може да се случи, ако по-големите партии като ССД и СДС осъзнаят интереса си да не бъдат изнудвани от по-малките и се коалират помежду си. Така електоралните джуджета ще бъдат принудени да се скупчат около единия център, за да си гарантират някакво присъствие в парламента, а тези, които не го одобряват, ще отидат към един втори и вече естествен център-опозиция на оста Надежда - Софиянски, олицетворяван от нова ос (двустранна, не тристранна) Костов- Дилов-син. При всички положения по-справедливо и по-лесно би било условията да диктуват по-големите, които сформират 95% от електоралния дял на дясното пространство.
Два са основите въпроса, които стоят пред всички десни партии, които ще се явят на избори след пет месеца. Вероятно, както отговорят, така и ще (не) управляват в следващите четири години. Според социологическите проучвания излиза, че десните лидери, които заявяват, че се борят да получат мандат да съставят правителство (Михайлова и Костов), вероятно крият други данни, които се различават от тези на всички агенции. Има и такива лидери, които реалистично обявяват, че ще подкрепят мандат на първата сила в дясно-център в следващия парламент. Така с кандидатурата си за втори премиерски мандат царят отново раздели десните и ги накара предсрочно да се определят по въпроса искат ли да управляват с неговата партия и приемат ли водещата му роля в съвременния обществено-политически живот. Отношението към втория мандат на Симеон, който се оказа устойчиво явление за разлика от прогнозата на Иван Костов през 2001 година, раздели десните на такива, които нямат нищо против да спазват формулата "втори по сила след БСП и първи по право" като Софиянски и Петър Стоянов, и такива, които са твърдо против личността на Симеон като премиер за втори път - като Костов, Мозер и Праматарски. Няма никакви основания да се подлага на съмнение, че ако царят се добере до правото на мандат в следващия парламент, той ще повтори сценария от лятото преди четири години и пак ще покани първо десните да го последват в бъдещото правителство. Това ще бъде истинска драма за СДС. Повторението на събития, в които десните вече по традиция ще свирят втората цигулка и превръщането на НДСВ в основен опонент на БСП ще бъде краят на стария формат на десницата. Очевидно изборите през 2005 година предлагат две възможности това да се случи и една възможност за възраждането на предишната десница. Ако НДСВ или Симеон Сакскобургготски спечелят изборите вдясно-център, очевидно хората ще го припознаят за новата алтернатива на левицата. Ако СДС и ССД влязат в правителство, в което Сакскобургготски е премиер, това ще ги обезличи и претопи в неговата партия. Единственият шанс някой вдясно да се съхрани е или да спечели изборите, или да остане опозиция на БСП, ако ги загуби. Към тази възможност спада и вариантът да се създаде левоцентристка коалиция /НДСВ+БСП+ДПС/, на която десните в следизборен вариант да са опозиция.
Много са възможностите към днешна дата Симеон да повтори премиерския си мандат, при това в явен ущърб на десницата. Но това все още са само хипотези. Реалността показва, че засега останалите превъзхождат десните с налагането на нови управленски кадри и свежи лица в политиката. За разлика от СДС и неговите производни, които се лутат между старите и добре познати лица на бивши министри и управляващи чрез другите партии нахлуха нови кадри, които освежиха политическия пейзаж. Така, докато Симеон Втори ще пропусне битките на предизборната кампания, набралите инерция нови политици като Митко Цонев, Милен Велчев, Станимир Илчев, Сергей Станишев и компания ще скочат срещу изнурените от битка със съдебната власт и вътрешнопартийни опоненти десни политици. А досега вдясно показаха, че са готови да жертват другарчето в името на личния си интерес и оцеляването си на всяка цена. Когато прокуратурата привиква през ден поотделно Софиянски или Костов, от десните ъгли на политическата сцена се дочува само гузно мълчание и злорадо шумолене.
Николай Бареков, bTV.
в-к “Новинар”, 13 януари 2005г.
Какво им пречи?
Личностната нетърпимост между участниците в старото СДС и неговите производни пречат на много от "бившите" да си подадат ръка дори от куртоазия. Софиянски и Костов или Костов и Стоянов вече никога няма да седнат на една маса. Повече от половината от изброените не биха искали да имат нещо общо с Бакърджиев, а поне един от тях - с Надежда Михайлова. Няма как хора, които не се понасят един с друг, да правят нещо заедно като управляват цяла държава. Избирателите все пак имат инстикт за самосъхранение и трудно ще им се доверят.
Личните драми раждат невероятни амбиции за лидерство, често без покритие. В дясно от центъра само за една година се събраха прекалено много кандидати за водачи и бъдещи министър-председатели - от вечния кандидат Иван Костов да амбициозните Софиянски и Надежда Михайлова. Нито една от личностите обаче не изпъкна над останалите с воля и възможности, които да бъдат всепризнати, което направи проблема за лидерство вдясно основен и нерешен. Особено на фона на водачите в центъра, където Сакскобургготски и Доган са безалтернативни и вляво, където чрез Първанов си имат абсолютен авторитет. Към личностната нетолерантност и многото кандидат-водачи на десните може да се прибави и липсата на управленски идеи, но това отдавна не е новина, понеже важи за всички български партии.
Перифразирана, най-кратката театрална критика, приписвана често на знаменития Бърнард Шоу, в политически смисъл би звучала така: "Състоя се дясно обединение. И какво от това!?" Като резултат обединението на математически принцип няма да донесе по-добър резултат за десните в цифри, защото не би повишило доверието в тях. Какво ще се промени, ако вместо сама, "групата около Надежа Михайлова" (както ги нарече Анастасия Мозер) се събере с групата на Бакърджиев и с групата на Мозер и Праматарски. Вероятно един от техните ще влезе на мястото на някой от другите с по-лош късмет от него. Полза от предкоалиционните драми между няколкото водачи вдясно имат само техните опоненти, които гледат отстрани ваденето на "кирливите им ризи" в най-гледаното телевизионно време.
Една сравнително безболезнена формула за дясно обединение може да се случи, ако по-големите партии като ССД и СДС осъзнаят интереса си да не бъдат изнудвани от по-малките и се коалират помежду си. Така електоралните джуджета ще бъдат принудени да се скупчат около единия център, за да си гарантират някакво присъствие в парламента, а тези, които не го одобряват, ще отидат към един втори и вече естествен център-опозиция на оста Надежда - Софиянски, олицетворяван от нова ос (двустранна, не тристранна) Костов- Дилов-син. При всички положения по-справедливо и по-лесно би било условията да диктуват по-големите, които сформират 95% от електоралния дял на дясното пространство.
Два са основите въпроса, които стоят пред всички десни партии, които ще се явят на избори след пет месеца. Вероятно, както отговорят, така и ще (не) управляват в следващите четири години. Според социологическите проучвания излиза, че десните лидери, които заявяват, че се борят да получат мандат да съставят правителство (Михайлова и Костов), вероятно крият други данни, които се различават от тези на всички агенции. Има и такива лидери, които реалистично обявяват, че ще подкрепят мандат на първата сила в дясно-център в следващия парламент. Така с кандидатурата си за втори премиерски мандат царят отново раздели десните и ги накара предсрочно да се определят по въпроса искат ли да управляват с неговата партия и приемат ли водещата му роля в съвременния обществено-политически живот. Отношението към втория мандат на Симеон, който се оказа устойчиво явление за разлика от прогнозата на Иван Костов през 2001 година, раздели десните на такива, които нямат нищо против да спазват формулата "втори по сила след БСП и първи по право" като Софиянски и Петър Стоянов, и такива, които са твърдо против личността на Симеон като премиер за втори път - като Костов, Мозер и Праматарски. Няма никакви основания да се подлага на съмнение, че ако царят се добере до правото на мандат в следващия парламент, той ще повтори сценария от лятото преди четири години и пак ще покани първо десните да го последват в бъдещото правителство. Това ще бъде истинска драма за СДС. Повторението на събития, в които десните вече по традиция ще свирят втората цигулка и превръщането на НДСВ в основен опонент на БСП ще бъде краят на стария формат на десницата. Очевидно изборите през 2005 година предлагат две възможности това да се случи и една възможност за възраждането на предишната десница. Ако НДСВ или Симеон Сакскобургготски спечелят изборите вдясно-център, очевидно хората ще го припознаят за новата алтернатива на левицата. Ако СДС и ССД влязат в правителство, в което Сакскобургготски е премиер, това ще ги обезличи и претопи в неговата партия. Единственият шанс някой вдясно да се съхрани е или да спечели изборите, или да остане опозиция на БСП, ако ги загуби. Към тази възможност спада и вариантът да се създаде левоцентристка коалиция /НДСВ+БСП+ДПС/, на която десните в следизборен вариант да са опозиция.
Много са възможностите към днешна дата Симеон да повтори премиерския си мандат, при това в явен ущърб на десницата. Но това все още са само хипотези. Реалността показва, че засега останалите превъзхождат десните с налагането на нови управленски кадри и свежи лица в политиката. За разлика от СДС и неговите производни, които се лутат между старите и добре познати лица на бивши министри и управляващи чрез другите партии нахлуха нови кадри, които освежиха политическия пейзаж. Така, докато Симеон Втори ще пропусне битките на предизборната кампания, набралите инерция нови политици като Митко Цонев, Милен Велчев, Станимир Илчев, Сергей Станишев и компания ще скочат срещу изнурените от битка със съдебната власт и вътрешнопартийни опоненти десни политици. А досега вдясно показаха, че са готови да жертват другарчето в името на личния си интерес и оцеляването си на всяка цена. Когато прокуратурата привиква през ден поотделно Софиянски или Костов, от десните ъгли на политическата сцена се дочува само гузно мълчание и злорадо шумолене.
Николай Бареков, bTV.
в-к “Новинар”, 13 януари 2005г.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус