Продължение...

---

Ако се вгледаме в текстовете на Светото Писание, ще видим, че неговият издател, обикновено конкретна църква, е един изключително демократичен издател. Публикува всичко, което канонът предвижда. Нашата църква стига още по-далече от Католическата и протестантските. Освен книгите на канона предлага на вниманието на любезния читател и единадесет неканонични книги. Още в първи курс на семинарията или богословския факултет ученикът (или студентът) научават от Катехизиса, че и неканоничните книги са полезно за духовното израстване четиво.

Но какви са най-често срещаните претенции към медиите? И как са решени те в Библията?

"Публикуват материали с еротично съдаржание".
Да! Така е! И защо не?! Нима такива текстове не са включени и в библията? Възможно най-баналният пример е с "Песен на песните" на Соломон. Глава първа започва по следния начин: "Нека ме целува той с целувки на устата си. Защото неговите целувки са по-добри от вино." Ще пропуснем още по-пикантните текстове. Простите въпроси са: Защо Соломон е писал това? Защо е включено в Библията? Защо журналистът да не може да си го позволи?

Втората най-често срещана претенция към медиите е: "Пишат постоянно за насилие."
Нима Библията не изобилства с примери за насилие? Ще подминем този за т.нар. "убийство" на Авел от Каин и стотиците примери за насилие, изпълнили текстовете на Стария Завет. Достатъчен е примерът с Разпятието и Кръстните страдания на Спасителя. Нима това не е насилие? Нима църквата не можеше да го цензурира, понеже е по-душеспасително да не се пише за него?!

Третото обвинение е: "Медиите поднасят невярна информация".
Само по себе си това обвинение е абсурд за всеки наблюдател на процеса на комуникация. Всяка информация е отразена така, както я е отразил отразяващият, от една страна, и, от друга, тя се възприема по съвсем друг начин от конкретния четящ. Това е така поради простата причина, че хората са различни.

Отговор на въпроса намираме в глава втора на книга Битие. Става въпрос за свободата на словото, която Творецът дава на първия човек – Адам.
“Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове…” (Битие 2:19-20)
Ако наш футболен коментатор припозна Господ като българин, в тези стихове от Библията всеки журналист има основание да припознае Господ като ... журналист. Какво му попречи на Бог да въведе цензура?! И можем ли да отнемем това, което е дадено от Бог?!
Как може да бъде посегнато на това, което е дадено на човека от самия Творец - словото? И коя институция може да си позволи да възпрепятства волята на Твореца?
Това е въпросът!

Руслан Коларов