Представен е проектът за нова американска стратегия в региона.

В САЩ бе представен проектът за нова стратегия на Балканите. Нейните три ключови елемента са: постоянно военно присъствие на САЩ в региона, помирение със Сърбия и активно посредничество при разрешаването на регионалните спорове. Източниците на „Комерсант“ в балканските правителствени кръгове смятат, че приемането на тази стратегия ще означава завръщането на САЩ в региона и опит да не се допуска усилването на руските позиции там.

Проектът за нова балканска стратегия е разработен от американския Атлантически съвет – миналата седмица тя бе представена във Вашингтон. Макар че документът с названието „Балкани, напред – нова американска стратегия за региона“ не носи официален характер, той може да се превърне в платформа за балканската политика на САЩ съвсем скоро. Атлантическият съвет се смята за структура, близка до Държавния департамент и американската администрация, неговите представители, отговарящи за Балканите, активно участваха в представянето на проекта за нова стратегия. На нейното представяне бяха поканени външните министри на Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово, които след това проведоха отделна среща със съветника на американския президент по националната сигурност Хърбърт Макмастър.

Новата американска стратегия на Балканите съдържа три ключови елемента:
Първият – постоянно американско военно присъствие в Югоизточна Европа. Според мнението на авторите на документа, за тази цел идеално подхожда военната база Бондстийл в Косово, която в момента се използва за нуждите на намиращите се там международни сили КЕЙФОР.
Вторият – историческо помирение със Сърбия, която „може и трябва да стане близък партньор и съюзник на САЩ в региона – при условие, че се дистанцира от Русия“.

Третият – активно посредничество на Америка при разрешаването на регионалните спорове.

На Балканите се отнесоха много сериозно и заинтересовано към обнародвания във Вашингтон документ. „Смисълът на новата американска стратегия – в по-активното участие в балканските дела. А по същество, завръщане на Балканите след десетилетие на до голяма степен епизодично присъствие там – при това регионът беше даден на ЕС, който сам се оказа в криза“, поясни източник на „Комерсант“ в правителствените кръгове на една от балканските страни. „Това ще бъде и отговор на опитите на други нерегионални играчи – преди всичко Русия, а също така Китай и Турция – да усилят там своето влияние. Приемането на стратегията най-вероятно ще усили евроатлантическата интеграция на региона“, добави той.

Напълно естествено повишен интерес новата американска стратегия предизвика в Сърбия, на която се отделя особено внимание в документа. Президентът Александър Вучич определи представената стратегия като „важна тема“. А близък до сръбските власти източник оцени пред „Комерсант“, че много от предложенията в проекта са „много благосклонни“ към Белград, защото „признават значението на Сърбия в региона и отговарят на стремежите на нейното правителство да има партньорски отношения със САЩ“.

На този стремеж на Белград, впрочем, разчитат и авторите на документа. Те се позовават на признанието на самите сръбски власти, че „макар НАТО като символ да се възприема основно негативно от негативно от сърбите и членството на страната в алианса да не стои на дневен ред /поне в близко бъдеще/ разширяването на сътрудничеството със САЩ е желателно“.

Потенциалната сфера на реализация на третия елемент от американската стратегия – посредничеството в регионалните спорове, както смятат източниците на „Комерсант“ в дипломатическите кръгове на Балканите, е очевидна – това е ускоряване на нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, а също така разрешаване на спора за името между Гърция и Република Македония. „Американците биха могли да въздействат върху Прищина с цел да я подбудят към изпълнение на постигнатите с посредничеството на Евросъюза споразумения с Белград – преди всичко създаването в Косово на Съюз на сръбските общини, което ще ускори нормализирането на техните отношения“, заяви един от събеседниците на „Комерсант“. „Трябва да се очаква и въздействие на САЩ върху Гърция в търсенето на компромис за името Македония, което ще позволи на последната в близките една-две години да влезе в НАТО“, добави той.

Намерението на Вашингтон по-активно да се заеме с „македонския въпрос“ се потвърждава и от назначаването за нов американски посланик в Скопие на настоящия главен техен емисар за Балканите – заместник-помощник държавния секретар Хойт Браян Ий. Той взе активно участие в представянето на документа за нова балканска стратегия, уверявайки, че Америка отдавна присъства в региона и „възнамерява да остане там“. /БГНЕС
----------
Генадий Сисоев, кореспондент на „Комерсант“ на Балканите.