От заплахата за наказване с "огън и ярост, каквито светът никога не е виждал" до принуждаването да отстъпят до много известните "супер тежки" санкции срещу Пхенян от ООН, политиката на администрацията на Доналд Тръмп към Северна Корея продължава по своя объркващ курс.

За да се избегнат ветото от страна на Русия и Китай в Съвета за сигурност, САЩ трябваше да разводнят цяла поредица от предложени наказателни мерки. Ембарго, което би довело до сериозни проблеми за Пхенян, беше заменено от план за намаляване на износа на петрол за страната в бъдеще. Предложените ограничения за севернокорейците, работещи в чужбина - важен източник на чуждестранна валута - са изчезнали, както и морската блокада, за да се гарантира, че съществуващите санкции на ООН се прилагат. Дори предполагаемото замразяване на активи на Ким Чен Ун, изобразяван като създател на проблемите в случая, и на неговите приятели, беше отменено.

Иронията е, че Ники Хейли трябваше да се съгласи с тези отстъпки. Тя се бе съгласила с Тръмп за агресивна реторика от времето, когато беше назначена за американски пратеник на ООН, и не минаваше и една седмица, в която да не предупреждава за тежки последици противниците - Русия, Китай, режима на Асад в Сирия и, разбира се, Северна Корея.

Както се случва, санкциите, приети в ООН, са по-тежки от предишните, с някои допълнителни стъпки като забраната за продажба на природен газ на Пхенян. Но хиперболата, използвана преди това от Хейли, означаваше, че това, което стана, се разглежда като смяна на позицията за Вашингтон. Интересно беше да се чуе промяната в тона на Хейли. Миналата седмица Северна Корея "просеше за война". В понеделник стана много по-омекотено: "Ако [Северна Корея] се съгласи да спре ядрената си програма, тя може да възвърне бъдещето си. Ако докаже, че може да живее в мир, светът може да живее в мир с нея. "

Пхенян, който прие заплахата на Тръмп за заплаха, заяви, че новите санкции ще доведат до "предстоящи мерки, които ще причинят на САЩ най-голямата болка и страдание, през каквито не са преминавали през цялата си история", без да уточняват под каква форма ще стане това. Пхенян не проведе друг тест с ракета през уикенда, както се очакваше. Вместо това, може би подсказано от китайските му съюзници за смекчаване на санкциите, Ким Чен Ун направи тържество за висши фигури, участващи в неговата ядрена програма. Това не беше първият път, когато той свари враговете си неподготвени - не се случи и много популяризираното предполагаемо изстрелване на ракети срещу Гуам миналия месец.

Лидерът на Северна Корея все още изглежда в безопасност. В края на краищата Муамар Кадафи едва ли щеше да бъде свален и линчуван, ако не се беше отказал от оръжията си за масово унищожение с надеждата за по-добри отношения със Запада. И Саддам Хюсеин можеше и да не е приключи в примката на палача, ако всъщност действително беше запазил своите оръжия за масово унищожение, а не тези, които бяха измислица на хора около Джордж Буш и Тони Блеър.

Спомням си, че видях тялото на Кадафи заедно с това на неговия син Мутасим, лежащ на пода в склад за месо в Мистрата, а също така и съдебния процес срещу Саддам в Багдад, който завърши със смъртна присъда. Някои хора подозират, че ядреният арсенал и ракетите на Ким Чен Ун ще гарантират, че него няма да го сполети смъртоносната съдба на неговите колеги диктатори.

Тъй като перспективата за корейски конфликт избледнява все повече и вредите от ураганите в САЩ не бяха най-тежките, цените на акциите се повишиха международно. Имаше още по-голям тласък, когато външният министър на Южна Корея, Канг Кун-Хюа заяви, че въпреки някои съобщения за обратното, Сеул не е обсъдил с американската администрация поставянето на ядрени ракети в неговата земя.

Военните опции срещу режима на Северна Корея са ограничени и никоя не е без риск, както Джеймс Матис и Рекс Тилърсън са посочили в Конгреса в лични разговори през последните няколко седмици, въпреки че Тръмп говори за "новото и красиво оборудване", за което се предполага, че бива доставяно на американската армия всеки ден и ако е необходимо, може да се използва срещу Пхенян.

По-специално министърът на отбраната и държавният секретар подчертаха, че масирани въздушни удари няма да гарантират поразяването на всички ракети и ядрени бойни глави, докато Пхенян може да причини опустошение на юг само със своите конвенционални оръжия. Сухопътна офанзива срещу армията срещу Народната армия от един милион войници, както и шест милиона резервисти и паравоенни ще се нуждае от по-голяма операция от тази при иракската инвазия.

Има обаче някои военни последици от кризата. Както Южна Корея, така и Япония ще подобрят своята армия. Сеул призна, че има пропуски в противодействието си срещу ракетите на Севера, със или без американското разгръщане на THAAD. Един от отговорите може да бъде закупуването на подобрена версия на Patriot, каквато вече притежава Япония. В Токио Шиндзо Абе ще бъде подпомогнат в мисията му да промени паметта от пацифизма, заложен в японската конституция от Втората световна война. Бюджетът за отбрана на страната се увеличава шеста година поред.

Това е чудесна новина за Тръмп, който има собствена мисия да разширява износа на американско оръжие както той обяви в Саудитска Арабия по време на първото си пътуване до Близкия изток като президент. Той заяви в Twitter, че е в полза на Япония и Южна Корея да купуват "значително увеличено количество високотехнологично оборудване от Съединените щати". Белият дом впоследствие обяви, че могат да бъдат включени "милиарди долари" под формата на оръжие

Оръжията обаче се възприемат като възпиращо средство, а не като офанзивно. Както видяхме, Русия и Китай няма да се съгласят с по-строги санкции. Това не би било ефективно, каза Владимир Путин, тъй като "Те предпочитат да ядат трева, отколкото да се откажат от ядрената си програма, докато не се почувстват сигурни". Предполага се, че Ким Чен Ун ще бъде подготвен да остави хората си да ядат трева, вместо да приеме тази диета за себе си и за своите приятели.

Общоприето е, че разговори трябва да се проведат. Севернокорейците отдавна искат двустранни разговори с американците, нещо, което Вашингтон и неговите съюзници категорично отказват, смятайки, че това би било награда за лошо поведение. Има покани за регионална конференция и това изглежда смислено. Но Москва и по-специално Пекин трябва да гарантират, че Пхенян ще започне да води сериозни преговори с международната общност. Тръмп трябва да се откаже от колоритните заплахи за унищожение. Отправянето им, а след това и неспособността да се приложат, допълнително ще окуражи Ким Чен Ун. /БГНЕС
-------------
Ким Сенгупта, в. „Индипендънт“.