Дългогодишната епопея с името "Ядрена програма на Иран", приключила с договореност, придружена от радостни усмивки и хвалебни оди, ще придаде нов импулсна развитието на нещата в близкоизточния район. Само че, въпреки мнението на много експерти за положителното влияние на този импулс , той има и алтернатива.

Парадоксално, но многогодишната неустойчивост създава усещането за стабилност За 12 г. преговори за Иран международната общност като цяло и близкоизточният регион в частност привикнаха към мрачни срещи на върха, конференции, съвещания и не очмакваха прекратяване на този процес. И какво ни подготвя идният ден?

В контекста на Близкия изток иранската ядрена сделка ще засегне два чувствителни въпроса: борбата с тероризма, по-конкретно с Ислямска държава (ИД)и неговите сателити в контекста на придвижването на шиитското влияние, и световните цени на въглеводородите – между другото двата въпроса са тясно свързани помежду си.

Първо, тероризма. Имайки предвид мащабната терористична дейност в Близкия изток да се съсредоточим върху иракския фронт. В дадения момент в Ирак се извършва поредната пълномащабна операция срещу бойците на ИД. Този път – в западната част на сунитската провинция Анбар. Операцията протича с участието на подразделения на иракската армия, специалните сили на МВР, т. нар. проиранско шиитско народно опълчение и въоръжени отряди на някои лоялни към Багдад сунитски племена, като това става при пъддръжката на международната коалиция. Както и следваше да се очаква, подобна комбинация показва потресаваща несъгласуваност и неефективонст ан действията. Шиитските подразделения, които са най-добре подготвени и многочислени, често пренебрегват заповедите на иракското военно командване и воюват по свой план. Аналогично постъпват и сунитските племена, при това армейските подразделения и спецчастите на МВР физически не са в състояние да водят толкова мащабни операции и са принудени да разчитат на нередовни сунитски и шиитски отряди.

За съжаление, иракската бойна авиация, в която има руски бойни хеликоптери Ми-17, Ми-35 и Ми-28, както и щурмови самолети Су-25 е малобройна и не се справя с обема поставяни й задачи.

Като изключение по отношение ставащото на земята действа авиацията на съюзниците, която въобще не координира бойните си действия с иракското военно командване. Периодично самолети на "съюзниците" нанасят удари по иракски части, при това това се случва в критични моменти от сраженията със завидно постоянство.

Откровенно казано, въпреки изявленията на Белия дом за поразяващата ефективност на бойните полети на коалицията, само 25 от тях завършват с използване на оръжие, в голямото си множество самолетите се връщат в базата с недокоснат боекомплект.

Освен това съюзниците систематично не изпълняват задълженията си по доставка на въоръжения и бойна техника на иракчаните. Изглежда унизително – за иракчаните, доставката от САЩ на 4 от платените 36 изстребители Ф-16 при условие, че те могат да бъдат използвани само след съгласуване с американците, и са управлявани от пилоти-кюрди.

Всичко това като цяло подтиква шиитското иракско ръководство към по-тесни отношения с Иран, който след сключването на ядрената сделка получи своеобразен картбланш за укрепването на позициите си в т. нар. шиитски пояс, а именно в Ирак, Сирия, Йемен и Ливан, което вълнува извънредно много сунитските държави в региона.

Не е случайно, че първото официално посещение на министъра на външните работи на Иран Мохамад Зариф след сключването на "сделката" беше в Ирак, а едновременно с това към Техеран се отправи шефът на иракската парламентарна комисия за сигурност и отбрана, а пък иракският посланик в САЩ по време на своето изявление си позволи директно да укори Белия дом за посредствената поддръжка към Багдад в битката с ИД, изтъквайки мащабната и навременна иранска помощ.

Второ, петрола. Тук ситуацията е не по-малко сложна, отколкото при борбата с тероризма. Прекратяването на икономическите санкции срещу Иран ще го направят в обозримо бъдеще един от най-големите играчи на пазара на въглеводородите, който и без това не преживява добри времена. Намесата на толкова сериозен конкурент не може да мине незабелязано, и това е разбираемо за всички участници. При най-неоптимистичните прогнози петролът може да падне като цена практически до себестойността на добива, след което никой няма да може да играе за понижаване. Естествено, редица експерти твърдят, че на Иран ще са му необходими години за възстановяване на своята инфраструктура и постигане на равнището на износ от 4-6 млн. барела дневно, само че сега Техеран е готов да доставя 1,1 млн. барела, при което международни петролни компании са готови да влагат в иранския нефт, оттегляйки част от инвестициите от други проекти.

Още повече според информация на добре информирани източници, около 40 млн. барела суров петрол вече са натоварени от иранското ръководство на танкери, очакващи да се отправят към азиатските пазари. А азиатските пазари, от своя страна, с нетърпение чакат пристигането им. Перспективите на такова развитие не може да не безпокоят сунитските монархии в персийския залив, както и Турция и Израел. Икономическото укрепване на Техеран ще подкопае позициите на Саудитска Арабия и Катар. Освен това ще нарастне и военният арсенал на Иран.

Защо е необходимо всичко това на Америка? САЩ действат удивително прагматично, на тях им е необходим хаос в Близкия изток. Да, шиитски Иран ще помага усилено на шиитското правителство на Ирак, но едновременно с това ще бъде и конкурент на Багдад на нефтените пазари, примамвайки нефтени и газови компании на своята територия, далечна за военните действия, но не по-малко перспективна. Укрепването на Иран ще позволи на американците отново да върнат в орбитата на своето влияние "окуражените" саудитци, които ще бъдат принудени да се обърнат за помощ именно към САЩ.

И, не на последно място, падането на цените на петрола ще ударят и по Русия, на която ще се наложи да балансира между дружбата с Иран в Шанхайската организация за сътрудничество и реалностите от възникналата икономическа ситуация. /БГНЕС

...........

Коментарът е с автор Артьом Клюшин, председател на съвета на директорите на Агенцията за развитие на иновационни технологии. Публикуван е във "Взглядь".