Днес БНБ се намеси твърде решително в защита на валутния борд, наличното парично обръщение и на платежните системи, подтиквана от нарастващите очаквания за възможна дълбока рецесия още тази пролет или през лятото на 2020 г., заради икономическите и финансови последици от пандемията на вируса COVID 19 у нас и по света. Подобно на Федералния резерв и на ЕЦБ, Народна банка обяви пакет от мерки за гарантиране на стабилността на българската банкова система.

Разбира се, изборът на средства за имунизиране на трезорите у нас срещу надигащата се вълна от продължителна стагфлация - съчетание от висока инфлация и икономически спад за един по-дълъг период от време, е по-различен от избора на Федералния резерв и на ЕЦБ, които подобна на борбата с кризата от 2018 г., залагат най-вече на печатането на пари и на увеличаване на корпоративния дълг чрез изкупуване на облигации на компаниите.

БНБ акцентира най-вече върху опазване на наличното парично обръщение и на платежните системи. Затова тя се концентрира върху постигането на две цели - запазване устойчивостта на банковата система и засилване на възможностите й за ограничаване на негативните ефекти от икономическия спад за гражданите и за фирмите. Явно БНБ се вижда по-ангажирана със запазването на стабилността днес, отколкото със създаването на условия за провеждането на една насърчителна монетарна политика в по-далечно бъдеще - след приключване на пандемията и настъпването на момента за икономическото възстановяване.

Главната цел на Централната банка е укрепване на капиталовата база и на ликвидността на банките чрез приемането на три основни мерки:

- Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1.6 млрд. лв. Това е добро решение, но има опасност тази мярка да е приложима само и единствено по отношение на онези трезори, които все още не са провели годишните събрания на своите акционери и не е налице решение за изплащане на дивидент за 2019 година. Ясно е, че поне от формална юридическа гледна точка, ако акционерите на отделни банки са си гласували дивидент - или дори са го получили, ще бъде трудно те да се съберат отново и да приемат решение за капитализация. Но ако банките имат на разположение неразпределена печалба от предишни години, тя може да се капитализира и по този начин да се изпълни решението на БНБ. Ако събранието на акционерите все още предстои, няма никакви пречки печалбата за 2019 г. да се капитализира веднага.

- Отменяне на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0.7 млрд. лева. Въпросното решение е лесно за изпълнение и едва ли ще предизвика трудности пред мениджмънта на кредитните институции, пък и не би трябвало да вълнува техните акционери.

- Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв,. чрез намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки. Това е наистина деликатна мярка и нейното осъществяване трябва да осигури над 75% от общата капиталова инжекция в българската банкова система. Напълно е възможно тази експозиция да са придобити корпоративни или държавни облигации зад граница и най-вече в страните от ЕС, от Еврозоната, в офшорни юрисдикции, във Великобритания или в САЩ.

Възможно е тези експозиции да са и под формата на акционерно участие в чужбина или като депозити в банките-майки или в други трезори или финансови структури от групите на майките. Имаше един момент по време на голямата криза в Гърция, когато почти всички пари на български трезори с мажоритарно гръцко участие бяха изнесени отвъд южната ни граница. Но сега едва ли има такива прецеденти.

Проблемът е, на каква цена могат да се реализират подобни активи и дали депозитите зад граница могат да се върнат у нас бързо или в пълен обем. Затова събирането на тези 7 млрд. лева от чужбина в българските банки не е въпрос на един ден или дори на един месец, а нормата на сконтиране на един актив след срива на капиталовите пазари и обнуляването на лихвите в САЩ и Европа, ще постави на голямо изпитание банковите мениджъри у нас.

Понеже никой не може да наднича дори в близкото бъдеще и да каже какво ще се случи, БНБ обещава да предприеме и други допълнителни мерки, с които да гарантира безпроблемното функциониране на валутния борд, наличното парично обръщение, платежните системи и банковия надзор. Впрочем, накрая, за да озапти популисти и демагози от всякакъв политически вид и ранг, БНБ призовава властта и опозицията у нас, както и синдикатите и работодателите, да се въздържат от такива административни и законодателни решения, които могат да имат разрушително въздействие върху финансовата система на държавата.

Което е сериозен знак за отговорността на Централната банка пред държавата. /banker.bg