Общинският съвет във Варна има малко по-особена практика при единодушните гласувания на свои решения.
Видимата част засяга т.нар. особено важни решения, при които се говори за надпартийно чувство за отговорност, следват клетви за вярност към избирателите и задължително самоизтъкване на преобладаващо високия професионализъм, характерен за всички съветници.
Невидимата част включва серия от заседания на различните комисии към Общинския съвет, неофициални консултации, политически уговорки и т.н.
С годините обаче, общинските съветници се научиха, че понякога решения изпразнени от съдържание, не носещи никакви задължения нито за Общинския съвет, нито за Общината, биха могли да се окажат ... по-важни.
Може би, когато гласуваш единодушно за нещо, което не зависи от теб е признак на ... мъдрост. А може би е просто глупост?

Когато обаче, се заговори за ефективност, отговорът е еднозначен- такава липсва.

Решението на Общинския съвет относно проекта “Алея 1” е нещо като нагледен пример по темата. Всеки може да си го тълкува както реши – онези, които гласуваха единодушно “ЗА” може и да са проявили мъдрост. Личното мнение на общинската съветничка Веселина Савова пък, може да се тълкува като проява на глупост.
Зависи от гледната точка.
Може и да е обратното. Може би, Веселина Савова се е оказала единствения мъж в този Общински съвет.
Времето ще покаже кой е бил крив и кой прав!
По-важното в случая е, че самото решение на Общинския съвет касае ДЪРЖАВНА земя.
Проектът “Алея 1” зависи от решения, които ще се вземат от МРРБ като последна инстанция и това се знае, както от вносителите на проекта, така и от съветниците.

Всъщност, шумотевицата около това “единодушно” решение на съвета има съвсем други измерения.
Политическо!?!
Доколко политическите сили имат консенсус, когато става дума за отговорност? Политиците имунизирани ли са срещу медиен рекет, силови заплахи, корупционен натиск и т.н?
Странното в случая е, че вчерашното “единодушие” потъна в гузно мълчание.
Днес единодушните, единодушно мълчат.
Ситуацията е толкова лишена от смисъл, че дори мълчанието не прави впечатление.
Всичко щеше да си мине и замине, ако не беше едно друго ... различно измерение на ... липсата на смисъл. Всички си задават един единствен въпрос ... на ум.
ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ГУЩЕРЪТ СИ Е СКЪСАЛ ОПАШКАТА?

Болезнената чувствителност на концесионерите на “Алея 1” по темата върви в комплект с най-тъпата PR-кампания, която някога Варна и варненци са виждали.
Всички в града знаят за какво става дума - със или без опашка, гущерът НИКОГА няма да се превърне в ЛЕБЕД.
Просто гущерът се опитва да представи интересите на собствената си опашка като общественополезна кауза.
Мъдро!?!

Антон Луков